4 ene 2020, 23:59

Малкият дявол 

  Prosa » Relatos
5.0 / 9
1354 2 21
5 мин за четене
- Да, разбрахме се, вторник в 7, "Опълченска" и "Стамболийски" входа срещу мола - говореше Мишо с някого, докато влизаше в антрето и затвори вратата зад гърба си.
Събу се, стигна бързо до бюрото в ъгъла и драсна нещо на една бележка и се провикна към отворената кухненска врата:
- Весе, тука ли си?
- Че къде да съм? Я виж децата какво правят, не са излизали от половин час от стаята! Добра да е! - с укор в гласа му отговори Веска.
- Извинявай, говорех, добър вечер! Отивам да ги видя.
Само като отвори вратата и каза своето "Хай", малкият скочи от пода и се обеси на врата на баща си, а кака му само се извъртя със стола и с въздишка каза:
- Тате, хай. Утре имаме тест по геометрия, закъсала съм го.
- Тате, виж! - гордо посочи пъзела на пода Гошко, беше наредил в единия ъгъл цял динозавър;
- Не ме остави на мира, докато не му го дадох - като че ли се оправдаваше кака му.
- Браво, ама сам се справяш доста добре! Сега ще ти помогна - каза Мишо и отиде при Калинка с геометрията.
Така ги завари В ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Propuestas