Нали съм си дърт – действам бавно. Усетих се, че мина 1 април, а бях подготвил материал за него ден. И сега – какво? Ами, нищо… Подготвих, забравих, пускам го. По-добре късно, отколкото още по-късно…

Та…

Свикнали сме 1 април да е ден на хумора и шегата – официално. А неофициално – на глупостта и лъжата.

Мнозина се веселят на този ден, но малцина знаят отде иде изборът му за подобен празник.

Според много историци, 1 април идва от събитията през 362 година пр. н.е, когато консулите Гай Помпиций и Гней Постамус се скарали за един закон.

И първият – описван от големия историк Макроний като лесно палещ се и бързо действащ, изпратил посланик при втория.

Връчил пратеникът на консула традиционния дар между двама висши магистрати – риба в майонеза. И го поканил на среща в обществените бани.

Отишъл Гней и чакал, чакал, чакал…цял ден чакал.

Обаче, никой не дошъл.

А в това време Гай успял да агитира патрициите и законът бил приет – въпреки недоволството на другия консул.

Според някои историци, обаче, обичаят да се надсмива човек над глупаците на този ден, иде от ранното Средновековие.

Тогава във Франция управлявал крал Даяберт III, син на Гаяне и Кристоф VIII от династията на Глагоабадузите.

И един ден решил да се пошегува над зет си – лорд Дръндоу.

Поканил го на лов, а верни служители пуснали по пътеката котка, облечена в заешка кожа.

Лордът направо паднал от коня, когато заекът, пронизан със стрела в опашката, измяучил и се метнал на близкото дърво.

После, затаил обидата – прераснала в омраза, лордът жестоко се разплатил за шегата. Убил крал Даяберт и заел престола, слагайки началото на династията на Каролингите.

Разбира се, има още много легенди за този празник.

Например, легендата на народа тай-хай от остров Мелиндоза – в Севернофилипинско море.

В която се разказва за бога-глупак Черпаши, сътворил света от сметана и сирене, направил човека от дъбов клон, а жената от леска и после умрял от смях, наблюдавайки как двамата работят върху третия човек.

Или митта от Древна Елада за богинята на нощната красота Мирмалада, която се влюбила в земен човек и останала разочарована от неверността му.

Настанен – след много молби пред Зевс – на Парнас /бил малко нещо поет/, той го ударил на разврат с богините, музите и музовете.

Та след тая глупост бил хвърлен в Аид.

Обаче, на 1 април бил изгонен и от там – Хадес го заварил с Персефона в особена поза.

Затова древните определили деня за празник на глупака – хем се уредил, хем успял да изпадне от класацията на боговете.

Много са разказваните истории за 1 април и смеха, глупостта и шегата. И доста от тях са от тоя сорт – с гарнитура лъжа и измама. Ако я усетиш, де…

Но – и тази е добра. Поне за малко...

Весел ден!

Ако смехът не е над вас.

Пък и да е – да не ви пука черупката!  Ние сме от инкубатор...