Малко вероятна история
Февруарското утро сърдито надничаше зад короните на все още събраните в един силует тополи. Беше на границата на светлината и мрака. Градът бавно се събуждаше за неотменните човешки дейности. Прозорците на жилищните блокове се палеха и гаснеха в някакъв свой порядък.Те, като огромни семафори даваха старта на поредния ден.
Кафеварката със свистене извести, че кафето е готово. Михаил си наля. Имаше достатъчно време до автобуса за една цигара и чаша кафе. Обичаше тези минути на тишина, аромата на кафето и... разбира се, цигарата. Така се подготвяше за деня, а той не беше лесен. В централата пускаха сероочистваща инсталация. Пусковият срок вероятно нямаше да бъде спазен, въпреки огромните усилия на фирмите-изпълнителки на проекта. Напрежението съсипваше хората повече от самото физическо усилие. Дилемата беше: или успех, или закриване на централата заради вредни емисии. Затова никой не се щадеше, работеха колкото е необходимо. Но цялата работа беше сбъркана на високо ...