Навън вали пролетен дъжд, духа свенлив вятър, а тополите се люлеят хаотично. В града цари пълна пустота, чува се само камбаненият звън на близката църква на всеки кръгъл час. Сивота е превзела и небето и земята. Единственото, което запълва тази картина е едно обикновено найлоново пликче, което подхванато от вятъра, броди из празните улици. Но въпреки самотата, то е щастливо, защото е свободно, защото лети.
И така обзето от своя нежен танц във въздуха, завъртайки се на всички посоки, изкачвайки се на високо и после падайки на ниско, то се радва на това, което има. А какво има? Просто празни улици? Приятели, семейство? Не! То се радва, защото е свободно, защото е себе си, защото може да лети и никой да не го спира, защото за него тишината е дар, а спокойствоети-богатство. И така то лети безспирно, изминавайки големи разстояния и изучавайки всички места, през които минава. Понякога спира за миг, докато вятъра набира сили и отново се стрелка в безкрйността. За него това е всичко, това е на ...