Малкото цветенце
Веднъж, докато си вървях из гората си мислех. За какво ли живея..За себе си...за другите..за младостта за удоволствията....за любовта??? Вървях и си мислех защо и защо? Защо не взема ножа защо да не си прережа вените или сънната артерия...Ще тъжат ден, ще тъжат два пък ще им мине...И тогава всичките ми мисли изчезнаха в небитието...
Съзнанието ми се изпразни като по команда, сетивата ми се изостриха
Цялото ми съзнание бе обсебено от една нова цел..нова задача нов повик на съдбата. Защо ли? Защото някакъв далечен вик...Вик?...Не беше даже вик..по-скоро шум.. Този невероятен, уникален прекрасен и плашещ звук ме обсеби...заплени и обърка..толква ли бях елементарен и повърхностен? Може би плашлив и глупав... Това не знам, но знам какво направих след това. Започнах с всичките ми налични сили и средства да си пробивам пътя през гъстия шубрак, храсти и дървета през кал и скали, докато не достигнах до това което търсех, източника на всичките ми опасения, неволи, най-голям стра ...