Израснах в района на малкото трамвайче. Живеехме на улица ”Криволак”, в една двуетажна неизмазана къща. Тя имаше малка тераса към улицата, неголям двор и много добри и разбрани хазяи. През лятото на 97 минах оттам, беше красива и кокетна с новата си бяла мазилка, малките дискретни лампички в разцъфналия двор и прясно боядисаната си ажурна ограда. Една жена излезе на терасата и ни заговори. Бяхме с брат ми, търсехме дирите на нашето детство, искахме да се закачим за нещо, макар и незначително. Не го намерихме, но тази среща ни върна в миналото.
Казахме ù кои сме, от онова време бяха изминали четиридесет години. Жената ни покани в къщата, седнахме в големия хол, обзаведен със стилни и масивни мебели. Беше запазила добри спомени за цялото ни семейство. Тогава, в детството, тя е била по-голяма от нас, сигурно ни е ръководила в уличните игри. Разказа ни за семейството си, за старите си родители, които, като нашите, вече не са между нас. И за момент не почувствах озлобление, че на тях им е б ...