- Ти си свЕня! - и се хили глуповато.
Харесва ми изтънчеността, с която навлиза направо в деловата тема. Без любовна игра!
П. е нещо като по-млада моя версия. Не му пука за Европейското – на мен също.
Мъжете знаели Защо, но ние не харесваме Каменица - пием Ариана. Склонен съм да се съглася, че не знаем даже Как... Тъй като двамата общо сме умни, колкото един тъп, екзистенциалността на темата за произхода на живота не ни е по вкуса.
Започва да ми разказва за пясък, мастика, море, за някакви русалки по Южното ни Черноморие. Слушам го с половин ухо, отпивам мързеливо и гледам как някакво джудже с каска, слага фасада на хотел България отсреща.
- Аз съм естет... – опитвам аз – неубедително. Поглежда ме с насмешка. - Добре де не съм естет чак. Изхвърлих се, но поне не съм осакатен като тебе от пълна липса на такт. – и стана една..
- Имаш хубава приятелка и няма да й посегна само защото си ми другар... Ожени се за нея. – поглеждам го с кривото си дясно око. Сериозен е по дяволите.
П. е готин. ...