Мамо, не плачи...
Днес завършваш, миличка, от утре вече няма да те пращам на училище, да ти давам джобни и да ти се карам, че ходиш по кафета. Днес завършваш, миличка, ще си в голяма бална рокля, като принцесите, с тиара или пък ще бъдеш най-красивото момиче с най-дългите крака.
Знаеш ли, миличка, колко плаках, като те гледах как се качваш по стъпалата на училището ти на първият учебен ден, беше като малко клатушкащо се пате с огромна раница, телевизор, както им викаш сега? Знаеш ли, миличка, колко се смях и как ти се радвах, когато за първи път се качи на сцена? Знаеш ли как си повтарях тихичко на ум молитва, за да не сбъркаш нещо? Миличка, дори и сега, когато излизаш вечер, когато оставам сама, отварям старите албуми и си спомням мъничките ти ръчички, нослето, очичките. Утре сигурно ти ще гледаш така твоето дете. Днес ще си в бална рокля, утре в сватбена... И нищо, миличка, нищо не може да утеши сълзите ми, че толкова бързо порасна. Вече всеки момент ми е толкова ценен, егоист съм. Г ...