Казах ѝ, че не си струва. Да захвърли мечтите си и своята същност на боклука , заради мъж.
Мъж , който грам не се интересуваше от жени като нея.
Страстни. Огнени. Изпълнени с романтика, на фона на нежна еротична музика и като добавка капка сексапил.
Той си падаше по лесни. Бързото му беше сладко. Това достъпното за всички.
Недостъпното го отегчаваше, правеше го мрачен с неистовото желание да умре от
" жалкия червей"- депресията , която сякаш спираше дишането му и го заменяше от една мрачна и задушаваща диспнея.
Тя го обичаше. Но винаги беше обляна в сълзи.
Затова един ден просто и омръзна от мъчението да бъде ВТОРА и продължи пътя си сама и щастлива.
Път, по който имаше място за нея ...
Само за нея!
За какво се обвиняваш, Ния? Ти ли си виновна за неговите грешки? Нима си възпитател, или пък си му слугиня?
Неспасяем случай е, Ния! Живей си живота , така и не се опитвай да помагаш на никого , защото в повечето случаи вредиш само на себе си. ...