Чудесно, значи... Събуждаш се една сутрин и установяваш, че си сам. В първия момент си силно озадачен, че не дочуваш хъркане, че не ти е изтръпнал крака, защото някой го е притиснал през нощта. Объркването става още по-голямо, когато влизаш в банята и заварваш там само една четка за зъби. Търкаш смутено, припомняйки си предната вечер. Мда... Вече си сам.
Докато си пиеш кафето, трябва да събереш достатъчно причини, за да не гръмне носа ти от насъбралите се заедно със сълзите сополи. Правилата са прости и трябва стрикно да се спазват: 1. Кафето да е шотландско. Притъпява усещанията. 2. Заредете уредбата с любимата си музика. Ама без балади, моля ви се! Как ще сработи тогава? 3. Направете си план ден по ден какво ще правите! 4. Спомняйте си само лошите неща! 5. Ако наистина много обичате и виенето ви започва да притеснява съседите, представете си, че той е мъртъв. Умрял героично. Романтичен трик, който сработва безотказно. За целта обаче трябва да прекратите всякакви контакти. И си сам... Стоиш си и се пулиш в стената. В мозъка ти има само едно изречение „Бах майка му, за кво' на мен се случи?" Да, ама като си помислиш колко пъти си минал през това преди. Не бе, не е виновен той или тя. Не, и ти не си виновен. Нравите се измениха, а обществото се изроди. Човекът не е лебед, че да умре, ако партньора му го сполети същото... Човекът се качи пак на дървото по отношение на емоциите. Вижда кльощав задник, скача, клонира се и после пак на клона. Вече и думи не са нужни. Един поглед, чаша уиски и клона се чупи. Чудиш се, защо така? Защо компютърът замества приятеля, а дори и сексуалния партньор? Ами защото е лесно и безопасно. Без ангажименти, без обещания. Хората не ги обичат тези неща... Да направим дисекция на днешния мъж. Той е: - метросексуален. Но това не означава, че прави секс в метрото, не. Дори в асансьор едва ли би го направил... Той си лакира ноктите, обезкосмява се, слага си фон дьо тен, за да си предпази кожата от студа. Той е като той - пудел. Забавна, красива играчка. Но безполезна. - ерген. До мозъка на костите си. Ама дали разбира смисъла на думата, не се знае. Той се води под това гръмко наименование, но е заплодил поне една жена. Неговото дете стои в тайна. То е онези 100 лева от заплатата, които е свикнал да не търси. - егоист. Принципно няма лошо. Човек трябва да е егоист, за да оцелее и да не забрави, че е самостоятелно функционираща единица. Егоизмът му обаче се прелива в себичност и нарцисизъм. Той е толкова интровертен, че да си извади главата от гъза, би било равностойно на бърза, но мъчителна смърт. - Работохолик. Глупости! 90% работят над чатовете в работно време, за да имат къде да си хвърлят хайвера вечерта. Работи, колкото да си получи заплатата и да не умре от глад. - Красив? Е да, мъжете еволюираха в това отношение. Много. Нищо женско не им е чуждо. И ако не е онова нещо, с което пикаят, да им виси в крачола, сигурно ще забравят първопредназначението си. За какво страдаш? За него? Ми излез на улицата и ще си хванеш на втората пресечка от вас същото говедо. Специално издание. За съжаление женските също се видоизмениха и запушиха уши за първичните инстинкти. Гледаш я на улицата и си казваш „баси жената!". Ама изглежда точно като тази до нея. Русалки... Ходещи п...ки, приемащи сигнали за дебелината на портфейла. Разговори? За намаленията в моловете. Книги? Що е то? Ако направим дисекция на днешната жена, ще открием, че тя е: - Унисекс. Не, не, не ме разбра! Това не е новият парфюм, който отчаяно се мъчи да създаде нещо общо между половете. Тя просто не прави разлика между тях. В сексуално отношение. Всичко се свежда до цената и славата на отсрещния субект. - Тя е лесна. Има нещо такова. Преди 30 ловува на едро. Количеството обуславя качеството, защото има много артисти, а тя не винаги се усеща. След 30 ловува за баща на детето си, защото биологичният часовник тиктака и я дразни. Някои успяват да го спрат. - Тя е работохоличка! Глупости! Просто е наясно накъде да насочи усилията си. Защото е факт, че жените са по-адаптивни от мъжете. - Тя е майка. Ха ха ха! Може, докато е в родилния дом. Като излезе, вече е на диета, по магазините, на работа, с нов любовник и е спокойна, защото мила жена се грижи за безсмъртието и. - Тя е жена. Е, ще ме прощавате, ама не съм съгласна. Още ли страдаш, че си сам? Вземи си куче, даже две! Плачеш за очакванията в живота, които са се сгромолясали с гръм и трясък? Не?! Ама ти плачеш с глас? Открил си нещо от себе си тук? Не, не, определено вината не е само твоя. Живеем в неразбираем свят. Приеми го, като магия. Да, черна... Ами защото не си щастлив, как защо? Еми не знам дали има надежда. Сигурно има... В смисъл, едва ли всичко човешко е изгубено. Пък и щом изпитваме удоволствие от ласките, може би има надежда да ги споделяме само с един човек. Лошото е, че трябва да търсиш. Еееееееее, не знам къде. Ако знаех, щях да си хвана за ушите аз половинка. Ама съм сигурна, че ако стиснеш силно очи и много се помолиш да те чуе, той ще те намери, дори да е на другия край на света. Защо ли? Ами защото чудеса има. И се случват. Но като се случат, трябва да ги пазиш и цениш, защото вълшебствата изчезват крайно бързо. Много са нестабилни... Да, да... Не плачи! Затвори очи! Виждаш го? Ха ха ха. Това имах предвид. А сега започни да го викаш! Вече ми вярваш? Успех! Добре дошъл в матрицата - виртуална, социативно-терапевтична система.
Еее, каква категоричност откривам тук и все пак... абе, съгласна съм с тебе, Деси!
То и аз имам куче, ама е едно, и то е женско, така че... !
Сладурка си ми ти!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави: друга Деси.