Шетах днес в мазето, много неща се насъбраха, а някак не мога да се разделя с тях. Премествах предмети и подреждах торби от двадесети век, за да направя повече място в моя подземен лапидариум.
Изведнъж в тишината на мазето се разнесе кратък звън: - „Бим... баммм“. Застинах за момент и си помислих, че нямам такъв сигнал в телефона. Може би някаква нова апликация?
„Не, не е телефонът! Оставих го вкъщи!” – казах си почти на глас.
Сведох очи, държах огромен плик с детски играчки. Играчките на синовете, които вече са брадати мъже. Най-отгоре се виждаха трима Екшънменове, оплетени в сложна хватка, енергични и свирепи даже в пенсия. Тръснах леко плика и от дъното му се дочу въздишка: - „Баммм“. Тръснах пак. Тишина. Тръснах още два пъти. Нищо. Това „баммм“ беше последната въздишка от плика.
Въздъхнах и аз.
16.IV.2016 г.
Olsztyn
© Петър Мандраджиев Todos los derechos reservados