На единия край на поляната беше къщичката на Мецана, а на другия - дървото. На него си бяха направили кошер пчеличките. Не закачаха никого, а и никой не ги закачаше.

Мецана казваше на малкото си мече:

- Играй пред къщичката ни. Не ходи към дървото. Не се качвай по него. Пчелите жилят. Много боли.

- Добре -  отговаряше мечето и Мецана заминаваше.

И този ден разговорът се повтори. Мецана замина, а мечето, мечето вече беше решило да опита меда на пчеличките. Видя, че те отлетяха  нанякъде и побърза да се покатери на дървото. Бързо бръкна в кошера и залапа лакомо меда, който извади от там. Толкова беше заето, че не забеляза пчеличката, летяща към него. Не забеляза и как тя се върна назад да търси сестричките си. Когато се сети да се огледа - видя рояка. Спусна се по дървото и хукна към реката. Колкото и бързо да бягаше мечето, пчеличките все го догонваха и го жилеха където сварят. Най-после стигна до реката и се потопи във водите ù. Пчеличките летяха, летяха над него и отлетяха.

Мечето се показа страхливо, поогледа се и... зарева. Така го бяха нажилили пчеличките, че всичко го болеше. Ревеше мечето, а в храстите едно зайче се смееше.

- Ох, каква гледка си само, да знаеш. Подут и смешен си. Отивай си бързо вкъщи майка ти да  сложи студени компреси. И спри да ревеш. Заслужи си урока. Не трябваше да крадеш меда на пчеличките. Те го събират с толкова много труд. А ти... Ох, каква гледка си само...

Вече се досещате какво се случи след това. Мецана се караше, мечето ревеше. Ревеше и обещаваше друг път да не краде меда на пчеличките.

А в гората падна голям смях. Голям смях падна.