Мечтаеше за Париж... Или по-скоро мечтаеше за мечтата "Париж"... Някой хора се раждат мечтатели и се променят по пътя. Някой се раждат мечтатели и остават такива до края на пътя... Нещо, което се беше родило през есента, предстоеше да умре напролет. Нещо, което се ражда с окапването на листата и умира с техния живот... Нещо, което е създало една мечта (твърде крехка, твърде наивна, твърде изплъзваща се...), нещо, което се ражда с мечтата, умира в реалността. Красиво е мечтанието... Тя замечта за морския бряг - обичаше го безкрайно, безумно, безусловно... Там се раждаха и умираха нейните мечти. Докоснати, несбъднати, скрити, недовършени... Винаги искаше да се завръща на морския бряг, за да довърши някоя започната мечта. Вече не можеше да ги улавя и да ги пази в шепите си... Стоеше на балкона на малката къща, разкриващ морската шир. Слънцето бавно си проправяше път и топлеше от сутринта... Беше лято (едно отминало неотдавна)... Тя обичаше тази къща, макар че рядко идваше в нея. Обичаше и ...