Забързани и потънали в мислите си, вървим по тротоара. Пазаруваме и излизаме от магазина с пълни чанти с храна, а най-отгоре сме сложили и тоалетна хартия. Усмихнати и доволни, се отправяме към домовете си. По пътя, с периферното зрение виждаме човек, седнал на място, на което не пречи на никого. Извадил пред себе си картонена кутия и чака милостиня. Обръщаме глава на другата страна. Някои от нас се отвращават от вида на бедняка. Други го упрекват, че не работи. Трети пък вадят дребни пари и му пускат в кутията и със съжаление отминават. Но никой не се спира просто да си поговори с този човек. Едва ли осъзнаваме, че и той е имал мечти. И може би те са го довели до това състояние. Може би е много по-чувствителен от нас. Да е страдал от несподелена любов. Да е искал да живее с жената, в която е бил влюбен, но тя да не му е отговорила на чувствата. Ако бяхме на негово място, може би щяхме да потърсим любовта на друго място. А той да е останал верен. Да е потърсил опора в порока, но в душа ...