20 sept 2017, 15:56

Медальонът 

  Prosa » Relatos
921 2 6
21 мин за четене
Магазинчето беше малко и невзрачно и със сигурност изобщо нямаше да го забележа, ако не беше котката. Плъзна се като едра черна сянка точно пред колата и докато се чудех дали ще успея да спра навреме за да не мина върху нея, се озовах точно пред витрината.
Не изглеждаше толкова примамливо, колкото големите бижутерийни магазини в центъра, където отивах, но все пак реших да надникна. Днес Карина навършваше осемнайсет и макар че с майка ѝ ѝ купихме голям общ подарък, искаше ми се да я изненадам с нещо много специално, което винаги да ѝ напомня този ден.
Не видях никого вътре и тъкмо разглеждах изложените модели с мисълта, че май тук само ще си изгубя времето, когато дрезгав мъжки глас зад гърба ми попита с какво може да ми помогне. Възрастният продавач изглеждаше досущ като магазина си - безличен и овехтял, на всичко отгоре полусляп, и тъкмо се готвех да се извиня и изляза, когато ме попита точно какво търся. Казах му по-скоро от неудобство, отколкото с надежда, че ще ми помогне. Той обач ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??