1
В стаята беше приятно сумрачно, време само за сън, при положение, че навън и без това валеше. Явно Боряна беше на същото мнение, защото все още се намираше в леглото, въпреки че часът отиваше към дванайсет на обяд. Беше крайно време да става, ако не искаше да проспи деня. Към дванайсет и петнайсет най-накрая се разшава. Отметна олекотената си завивка, надигна се в леглото и се усмихна на деня. Трябва да се подчертае, че като цяло тя беше едно намръщено същество, проявяващо най-често своята намусеност сутрин, преди да е изпие първото си кафе за деня. Но днес беше различно. Събуди се някак си щастлива и изпълнена с хубави предчувствия за този ден. Оправи се набързо, направи си и кафе, прегледа си пощата и зачака чудото да се случи. А чудото изглежда само я е чакало да се събуди, за да я навести към два следобед. На вратата се позвъни и докато вървеше към нея, на Боряна ù се въртеше странната мисъл „Ех, този късмет”. Секунда по-късно на вратата пред нея стоеше една пощенска служителка, ...