Разперих веднъж ръце, отделих се леко от земята и аха да полетя нагоре към небесата, когато усетих, че някой ме дърпа за краката. Поглеждам - едно ангелче крилато:
- Ти къде така? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам - Към Рая, в красотата...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето не ти е дошло. Я си стой още на земята! Всевишният не е решил дали си за там, в небесата.
- Добре, щом е тъй! - казах и стъпвам си отново на краката, ама под мене пясък и... хлътват ми и колената..."Аха! - рекох си - Ясни са нещата! Явно греховете ми са доста, та - Лукавият ще ми чука сол долу на главата..." Потъвам си така и сви ми се, стегна ме душата, но някой ме побутва, щипе, пари ми нозете и снагата. Поглеждам - едно дяволче рогато:
- Ти къде? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам тихо - Към Ада, в тъмнината...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето не ти е дошло. Я си стой още на земята! Сатаната не е решил дали си за там, за пъкъла в казана, в огъня на грехотата.
- Д ...