МЕЖДУ ТЛАСЪЦИТЕ
Не е като планинските спускания с велосипед. Има адреналин, но е различен. Не е и като нощните гонки на околовръстното. Много по-силно е. Пробуждащо сетивата до ръба на тяхната крайност. Където малките капчици пот напират по тила ти обменящи електричество с настръхналите ти косъмчета. Блаженство ли е думата или себеотдаване? Аз го наричам страст, а тя как ли го нарича?
Увенчал съм я с ореола на кралица на момента а тронът, в който тя тръпне и стене от страст съм самият аз. Не се питам дали и е удобно. Обгърнал съм цялата и тежест с тялото си, карайки я да се чувства толкова лека, сякаш само секунда и ще полети, но всъщност тя отдавна летеше с пресъхнала уста, изтръпнали глезени и мокри бедра. Ръцете ми бяха като совалки, кръжащи около нова планета, увлечени по случайност от магнетичната й орбита. Любопитно „оглеждаха“ всички нейни хълмове и долини. Всички тайни кътчета и върхове. С наслада се спираха до най-горещата точка на сеизмичност и без свян я активизираха при всеки момент на импулсивност. Не зная само чии пръсти на краката изтръпваха в тези моменти – нейните или моите.
Не помня аромата на парфюма й нито цвета на нейната рокля, но нещо ми подсказва, че ще запомня мириса на пламтящата и кожа – мирис на току що разтопен карамел. Разтичащ се по устните, гъделичкащ небцето, който хем не искаш да преглътнеш защото е божествено вкусен , хем искаш да опиташ още от него. Това описва и този момент не искам да свършва нито той нито аз.
Можете ли да си представите две спирали преплитащи се една в друга върху дървен под от избухващи звезди. Летящи атоми се сблъскват всяка секунда и образуват молекули неизвестни на учените, невидими за очите, но осезаеми за сетивата. Това беше пир на страстта, вдъхновяващ желанието да опиташ още нещо. Масата с блюда беше сервирана и можехме да опитаме всичко онова което можем да видим в подсъзнанието си. Всяко шептене в ухото, всяка капка кръв от ноктите по гърба, всяко силно притискане на телата – рязко и импулсивно, носеше наслада и на двама ни. И двете спирали преплитащи се чрез нас, увличаха не просто ръцете и телата ни, дори не само устните и езиците ни, но и малки парченца от душите ни.
Чувствам се като в утроба, не защото бях в ембрионална поза, обгърнал я от главата до петите, а защото бях гол, щастлив от топлината й, скрит в тъмните и къдри, далечен и нехаещ за света зад стените на тази стая. Не исках да го мисля или да съм в него, сега най-много исках да остана там където съм - в нея. Отдаден на този миг, на тези тръпки, на тази горещина….. Дали това не бяха адските огньове на грешниците или проблясващите лъчи на рая. Нехая за това. Стига ми да знам че изтръпвам, треса се от желание – ЦЕЛИЯТ.
А тя, тя е на гребена на вълна, от която не искам да я свалям все още. Знам че е готова всеки момент да се разпръсне и да ме облее, но аз съм категоричен в решението си. Искам да я държа на ръба колкото с е може по-дълго. И знам че колкото повече е това, толкова по разтърсващ ще е края. И всяка болка или неудобство са сладки в тези мигове, карат те да искаш още, като отворено пакетче чипс…..
Накарах я да усети тежестта ми леко отпускайки се върху нея. Дъхът ми се блъска с всичка сила в шията й настървен и парещ. Като летен ураган, не се знаеше кога ще връхлети отново. Не се знаеше и как. Дали щеше да е бурно и силно или полека почти с немощ - едва едва, или пък тъкмо да удари и ще се спре от нещо. Сякаш уплашен да не би да те накара да се чувстваш некомфортно. Дъхът ми е събрал в себе си всички мои думи, които не казвах и всички нейни стенания. Скрити погледи от преди час и хилядите феромони изригващи като гейзери от порите ми.
В такива моменти се чудя мога ли да намеря границата между реалността и фантазията. Но такава страст не може да се измисли, ничий ум не би могъл да създаде илюзия с такава сила и проникновеност. Дори да си Айнщайн или Шуман. Дори да си Шекспир не можеш да пресъздадеш водопадите от енергия, които се преливат из дебрите на подсъзнанията ни и се докосват, сливайки се в един велик океан, в който можеш да се удавиш с усмивка.
И като говоря за усмивки, чак сега когато е с лице към мен и очите ми са втренчени в нея виждам една усмивка. Страстта и наближаването на оргазма и се опитваха да я изкривят. Да я накарат да изглежда грозно или страшно, но въпреки всичко върху пресъхналите и викащи устни аз виждах усмивка, която галеше гордостта ми.
Не спирах да я гледам между тласъците, тази безразсъдна вселена, която пулсира притисната от мен. Готова е да избухне. Готов съм да избухна. Готови съм за големият взрив.
© ДИВИЯТ КОН Todos los derechos reservados