Между дъските на бараката се процеждаше мъждива светлина. Размърда се. Време беше. Най-вероятно бе точно седем. Не разполагаше с часовник нито на стената, нито на ръката, а какво остава за модерните джаджи, които мало и голямо държеше под носовете си непрестанно. Беше сигурен във вътрешния си часовник. Остана му от времето в казармата. Като свирнеше тръбата за ставане, за храна, за тревога можеше с точност до секундата да познае колко е часа.
Разкърши се. Срита чувала със слама, който му служеше за легло, поприглади с длани гънките на канадката и се опита да се разгледа в парчето огледало прикрепено на горната хоризонтална дъска на стената. Тридневна брада, мътен поглед иззад очилата, едното стъкло залепено с тиксо към дръжката. Готов за интервю. Трябва да е много пиян този дето ще го вземе на работа от пръв поглед…
И все пак това беше интервю за временна работа като товаро - разтоварач…
Без договор, осигуровки и всякакви официалности. Един от просяците пред ЦУМ-а му подшушна информаци ...