Чашата - изпита. Смехът - изсмян. Мечтите - заровени в забрава. Но оставя белег всяка рана! За миг сетила се бях за всичко, що бе в живота ми прекрасен... и затъжих.

Сега забравила съм аз какво обичам и никога не съм щастлива. Към всичко станала съм безразлична- отминавам- чужда, мълчалива. Защо съм омрачняла? Защо съм бавна и сурова, и тъжна в днешен ден злочест? Под свечерената самотност на душата понесла своя земен дял, през животворицата на позора, през горестта на сто страдания, през люта бол и разстояния, на времето завоите опасни извървяла - аз се връщам пак. Но не съм ли закъсняла?

Аз знам какво е скръб и рана! Знам вече кой е чужд и кой е свой! Объркала бях крачка в строя на човешкия безброй. Излязох от редиците за малко - огледах се - насам, натам - пътя свой открих.

Видях; посоката е вярна!

Върхът е там пред мен!

Аз продължих!!!