“....смъртта дори едва е по-горчива;
но зарад благото, кое добих,
ще кажа що видях в таз местност дива.
Не зная как се в тоя лес вглъбих,
от сън тъй в пълно бил съм упоен,
кога от правий път се отклоних!”
/ДАНТЕ АЛИГИЕРИ БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ
АД/
Тия чайки не ме оставят да спя! Е какво пък, изгревът над близкия архипелаг от острови е толкова красив. Мамка му! Хубаво е да си пиеш кафето на нежния тропически пясък докато гледаш изгрева. Макар все още да не са изчистили тези артефакти около слънчевия диск…. Програмисти… явно толкова си могат.
Оооо пак холограмна нотификация! Можеха да я направят по-малка. Наоми е станала, а този проклет текст скрива гледката към перфектното и тяло.
Отново ме викат в Ню Йорк за тази уж важна борсова сделка, е какво пък малко лесни постъпления.
Какво ли да облека? ...