Шумна тълпа, блъскаща се, крещяща, огромна. Метрото в час пик. Шест часа е, а светът сякаш е спрял в смисъла на огромното си, безспирно движение. Тая безформеност трудно би могла другаде да се види. Може би на някой протест или футболен мач. С тази разлика, че общата цел далеч не е толкова ясна. Не че, на въпросните две, е. Идеята им е подкрепа на дадена кауза. Това формира някакво, да кажем, общество. Но толкова лесно ли се формира общност? Все ще се случи нещо и ще започнат караници, кавги. Някой ще изкаже мнение, друг няма да е съгласен, има ли и алкохол, какво следва е очевидно. Дали това не е борбата на индивида срещу масата? Опитът на неразбрания, да стане лидер? Да изпъкне и да бъде забелязан, същевременно отразявайки собствения си бунт спрямо стадото... Но да се върнем на метрото и на хората в него. Всички просто бързат нанякъде. Всеки със своята мисъл и крайна точка. И въпреки това, поне на пръв поглед, са именно една безформена маса. Измъчени хора на средна възраст, връщащи с ...