Мила
Двете самодиви се притаиха зад едно дърво и се загледаха в мъжа,който беше разположил палатката си на близката поляна.Огънят,който беше запалил,хвърляше отблясъци в тъмнината и от време-на време се чуваше пукането на някоя съчка.
Мъжът се пресегна и взе китарата,която беше оставил близо до себе си.Както беше седнал с кръстосани крака на земята,я сложи в скута си и продрънна на струните.След малко засвири някаква мелодия.
Самодивите се заслушаха.Не бяха чували тази песен.Макар че тук често идваха хора. Случваше се и да носят китари и да свирят.Но обикновено идваха на групи по няколко души,печаха месо и вдигаха глъчка.А този беше различен.Седеше си сам и само светлината от огъня и звуците от китарата издаваха,че има някой.
Двете горски девойки се спогледаха.Бяха решили какво да правят.Щяха да отведат този смелчага в своята пещера и да го задържат завинаги.Отдавна не бяха правили това, но ето,че им се беше отдала възможност,която нямаше да пропуснат.Някога отвличаха ергени,които им с ...