Мила лельо Есен,
пиша ти това писмо, защото не успях да се свържа с тебе по телефона. Изглежда пак мишките са ти изгризали кабела както миналата година. Трябва да заредиш капани навсякъде – по полетата, в избите, да поставиш мрежи и да запушиш всички отвори, дори и на покривите, но не слагай от нашето сирене, защото не го харесват. Трябва да е чуждо. Днешните плъхове предпочитат вносните сирена, като най-хубавите били от магарешко мляко или от лос. Но ти все пак си жена пенсионерка, можеш да сложиш от синьото сирене или просто пармезан. Дано да се хванат проклетите този път.
Лельо Есен, като ми дойдеш на гости, да не забравиш да вземеш със себе си любимото ми сладко от смокини с орехи. Знаеш, че много го обичам. Червеният кашмирен шал със златните сърчица, който ми подари миналата година, го грабна Марта, за да се изфука на Деня на влюбените и повече не го видях. Тя, Марта, като забележи, че имам нещо хубаво, настръхва като мечка стръвница и все гледа да ми го вземе. Аз не ù се сърдя. ...