В края на ноември, в петъчния ден, отидох на селския пазар до Лъвов мост. Запомних времето заради събитията след това. И в селото положението не беше по-добро, и там имаше хора които гладуваха. Говореше се и за промени, казваха като в Съветския съюз, но кой знаеше какво е там: земята щяла да бъде обща, добитъкът - също, трактори, рала, мотики - също, и все такива неща, от които всички бяха наплашени. Някъде промените даже започнали. Знаеш, освен от храна, хората на село имат нужда и от неща, които не могат сами да си произведат, и затова отделяха от залъка си и го носеха на пазара. Този ден намерих няколко килограма царевично брашно, пшениченото беше рядкост, но и от това щяхме да направим няколко пъти качамак, каша или просеник - майка му слагаше понякога, ако има, едно яйце, малко захар и мляко, ставаше като десерт и ние го харесвахме. Все е разнообразие. Намерих и половин бучка сирене и си помислих за онзи, който явно не е имал пари за цялата, та стигна и до мен. После зърнах и няко ...