През декември зимата се развилня. Вятърът беше толкова силен, че ни пронизваше през дрехите, а вкъщи свиреше през прозорците, и нито отоплението, нито завивките ни спасяваха. Сух студ. След него заваля сняг и не смогвахме да си пробиваме пътеки. Камари сняг се трупаше покрай оградите. Татко се опитваше да рине, но аз се стараех да поемам повече, за да не го претоварвам. И естествено, че се сетих как ли се справят Драгиеви. Не можех да се отърва от тези мисли, макар че се опитвах. После времето започна да омеква, снегът леко да се сляга. Към двайсети не издържах и към четири часа - по това време започваше да се здрачава, преди нощната си смяна, а този ден трябваше да отида и без това по-рано, защото поех да замествам колежка за два часа, сложих в един плик няколко айвании, две от купените ябълки, все още бяха хубави, и в един по-малък плик две-три шепи ошав и отидох у тях. Бях се опаковала: зимно палто, шал, шапка - само очите ми се виждаха, страхувах се да не срещна Офелия. Пред вратат ...