Мило мое момче,

Помниш ли, че така започвах писмата си до теб, когато бяхме разделени... Сега започвам едно друго писмо... Писмо, което може би няма да прочетеш; писмо, което може би ще хвърлиш в кошчето за боклук, щом прочетеш самото му начало... Но аз имах нужда да ти кажа тези неща и, тъй като не мога да говоря с теб толкова дълго, ще ти ги напиша ...

Съжалявам за това, че не можах да те задържа, че не бях себе си... Че не можах да покажа колко много те обичам... Че не можах да осъзная какво си бил за мен... Но е вярно, че оценяваш нещо, чак когато го загубиш... Вярно е, че те обичам и сега ми липсваш... Прости ми за всички неща, които съм казала и за тези, които не съм... Прости ми, ако някога съм те пренебрегвала; ако понякога съм те натъжавала... ОБИЧАМ ТЕ!!! Никога не забравяй това, моля те! Ти си толкова важен за мен! В добри и лоши времена... Винаги... Винаги ще бъда тук за теб...  Прости ми за всичко лошо, което съм направила... сърцето ми още е твое и аз не мога без теб... Толкова съм сама без теб... Сега всяка минута е век... Не мога да те карам насила да ми вярваш... Не мога да бъда господарка на чувствата ти... Но знай, че в мен има едно малко сърчице, което тупти за теб и все още наивно вярва, че там, където е горяло, може да пламне пак... Сега, когато ти не си до мен, аз съм толкова сама... Не виждаш сълзите ми, защото аз умело ги крия от теб и от всички... Но в мен има едно единствено желание – отново да е както преди... И ако сега ме попиташ какво искам, ще ти отговоря, че искам само една капка любов от теб, за да бъда щастлива... Искам само теб... И ако някой ден се върнеш при мен, аз НИКОГА няма да те напусна... НИКОГА няма да направя тази грешка отново... Сега осъзнавам, че през живота си не съм грешила толкова много, колкото, когато с лека ръка захвърлих всичко... Не очаквам да съм те трогнала... Може би сега се смееш на думите ми и си мислиш, че съм глупачка, но моля те, погледни дълбоко в себе си и ако там някъде има малко местенце за мен и нашите спомени, поне ми пиши едно съобщение някъде си... В главата ми се блъскат мисли и спомени... Спомням си как градяхме бъдещето си в мечтите и как се борихме заедно за целите си... Как беше достатъчно само да те чувам как дишаш до мен, за да съм спокойна... Не знам как да завърша това писмо, знаеш, че не обичам да завършвам с клишета... Но сега и клише не ми хрумва... Ще го оставя отворено, за да мога да вярвам, че ще получа отговор...