Понякога миналото леко почуква на вратата ти и само ако се заслушаш, може да го чуеш. Друг път блъска и напира да влезе, дори да си сложил безброй ключалки. А трети път, но само понякога, то тихо приближава като странник и долепва ухо до вратата, а след това поглежда през прозореца. И когато види, че си щастлив, тихо изчезва в нощта... Като стар часовник показва времето, в което е спряло. Полузабравено, чака този час да дойде пак.
12.01.2014
Санди
© Александра Томова Todos los derechos reservados