Като огнедишащ дракон слънцето изливаше своята лава , напъвайки се да изпепели всичко под себе си. Тежкият, изгарящ въздух набързо обезлюди улиците, пълнейки прохладните бирарии и кафета. Минчо, плувнал в пот, стискайки в ръка отворена бутилка вино, задъхано изкачи и последното стъпало до четвъртия етаж, отключи вратата на апартамента, влезе и, отбивайки се първо в тоалетната, въздъхна облекчено:
- Ох, най- после - ЖИВОТ! – и преди да седне на клекалото, с няколко дълги глътки бързо възстанови баланса на течностите в организма си.
В това време кака Яна се вихреше в кухнята, надула здраво климатика, приготвяйки и последното ястие. Беше решила вечерта, преди мъжът и да замине за десет дни на село, да го поглези, надявайки се спомена от приятното изкарване да породи в него желание за по-скорошно завръщане. Дори бе сложила три бутилки „Мавруд“ да се изстудяват в хладилника.
След като приключи с готвенето и подреди ястията на масата, отвори бутилка вино, напълни две чаши и седна да го чака. ...