Глава седма
Поетът
Кака Яна гледаше “Дискавъри чанел”. Толкова бе погълната от интересното предаване, че не усети кога Минчо се бе разположил под прозореца ù. Там, на масата под асмите, си пийваше кротко и тихо, докато не реши да напомни за себе си с мощен, ароматен букет от звучни чувства, откъснал се от задните му части. Яна, стресната, подскочи и се показа на прозореца:
- Що ли се чудя кой е? Минчо-о, Минчо... Ела виж великите личности какво правят, като пийнат по чаша вино! Творят! Но не като твоите газови симфонии, а истинско изкуство! Тогава са написали едни от най-великите си творби, защото Музата им се е разкривала!
- Ми аз нямам ли муза, ма? - неразбиращо попита той.
- Имаш, разбира се! Като пийнеш, или ще сереш, или ще пърдиш, или ще се оригваш! Пък току направиш и някоя поразия! Хората поезия пишат, изкуство творят, а ти...
- Че кой не го може това, ма? Аз ли? Нищо не знаеш за бате си Минчо, малката-а! Ей сега още ще създам един шедьовър! - и стана.
- Къде ще го създаваш? В ...