- Добре дошли в пионерски лагер "Дружба" - приветства ги лагерният отговорник. - От днес ви приемаме в пионерската организация.

- Хъм - изсумтя Вълк в Сянка. - Аз вече съм приеман за пионерче.

- Какво е това "пионерче"? - попита Ко Те.

- Да, наистина... - възкликна Мър Мър.

- ... какво е? - довърши мисълта на брат си Мър Мяу.

- Шушу-мушу, шушу-мушу - шепнешком им заобяснява Сянка.

- Ооо - възкликна Ко Те. - Не мога да стана пионерче, трябва първо да ме приемете за чавдаре...

- Ти сериозно ли искаш да си чавдарче? - прекъсна го Мър.

- Защо?! - учуди се брат му. - Какво ми пречи?!

- С тия кьопави лапи - сви рамене Мър Мър. - Най-много да се удушиш с връзката...

- Кис-кис-кис - изкиска се Мър Мяу и добави с най-дълбокомислената си физиономия: - Мдаамм.

-

- Оф - въздъхна Ко Та Рак, докато се въртеше неспокойно на мястото си. - Гладен съм!

- Хъм - изсумтя ефрейтор Верг. - От последното ядене мина само час, как може да си гладен?!

- Ако трябва да сме точни - сви рамене котакът. - Един час, четиринадесет и половина минути...

- А стига бе! - възкликна Верг. - Да не би да имаш часовник в стомаха си?!

- Има - небрежно сви рамене Но Щен Вълк. - Много е точен...

- Добре - кимна Ко Та Рак. - Минаваме на план "Це".

- Хъм - изсумтя ефрейтор Верг. - Какъв е той?

- Същият е като "Бе", но не съвсем - сви рамене котакът.

- "Бе" ли?! - възкликна Но Щен Вълк. - Какъв беше план "Бе"?

- Току-що се провали - махна с лапа Ко.

- Ооо - проточи вълкът. - Ясно... трябваше да се досетя...

- И, все пак, какъв е план "Це"? - упорстваше Верг.

- Споко - сръчка го Но Щен Вълк. - Като се провали, ще ти го разясня подробно...

- Днес кой ден е? - попита един ден рано сутринта Черната Пантера Ра.

- Хъм - замислено изсумтя Но Щен Вълк. - Облаците са над главата ми... значи е сряда.

- Ъъъ - облещи се пантерата. - Това звучи безумно! Сянка, днес сряда ли е?

- Ооо - небрежно махна с ръка сянката. - Съжалявам, но аз съм от вторника...

- Хъм - изсумтя Но Щен Вълк. - А ти не си ли котка?!

- Ох, котка съм... - смънка котакът. - Значи ме е страх... НЯМА ДА ГО НАПРАВЯЯЯ!!!

- Аз имам лъвска кръв - гордо се тупна по гърдите Ко Та Рак.

- Ъъъ - почеса се зад ухото Но Щен Вълк. - Ами добре...

- Аз мисля - каза една вечер Черната Пантера Ра. - Следователно съществувам.

- Хъм - изхъмка Ко Та Рак. - Аз нямам нужда да мисля, за да зная, че съществувам...

- Ко! - възкликна Но Щен Вълк. - Защо се опитваш да обуеш тези ботуши?!

- Това са чизми - сви рамене Ко Та Рак и продължи да се мъчи с обуването. - Но май не са моя номер...

- Много приказки четеш - въздъхна вълкът и се намести по-удобно на дивана.

ПУФФФффф...

- Оф! - възкликна Черната Пантера Ра. - Видя ли какво направи?!

- Ще донеса метла - сви рамене Но Щен Вълк, а след кратък размисъл добави: - И два-три парцала...

- Хъм - недоволно изсумтя пантерата и се поизтупа малко.

- Леле! - хвана се за главата дотичалият в този момент Про Фе Сор. - Но това противоречи на законите на физиката!

- Законите са за това - небрежно махна с лапа Ра. - За да се нарушават... АПЧИХ...

- Хъм?! - озадачи се Но Щен Вълк. - Откога започна да се правиш на клоун?

- Откакто имам червен нос - сви рамене Вълк в Сянка и стисна въпросния червен нос, който направи: - Бииип...

- Решението може да се окаже по-лошо от проблема - въздъхна Полковник.

- Ко Та Рак не е решение - смръщи вежди Капитан. - Той е проблем!

- Не е вярно! - недоволно възкликна котакът. - Аз не съм проблем, а Проблем с главно "пъ"... и какво всъщност трябва да проблемосам?