Мирча

румънска народна приказка

   Едно време, когато людете живеели по петстотин лета, в една гора живеела безполова жаба, която притежавала чудна дарба. Тя можела да дарява красота, ум, богатство и щастие на всяко новородено дете. Но също така тя можела и да отнема тези състояния на духа и тялото. Така че, когато в някое семейство предстояло да се роди дете, майката и бащата носели на жабата, която се казвала Мирча, скъпи дарове и я молели да направи тяхното отроче най-красиво, най-умно, най-богато и най-щастливо. И тъй дълго време по света се раждали все прекрасни деца, докато един ден Мирча забогатяла безмерно и престанала да приема дарове. От този ден нататък, жабата започнала да прави каквото си поиска за собствено забавление. Започнала да отнема повече, отколкото да дарява, седяла си на еднокракия престол в къщичката си от злато, човешки кожи и драгоценни камъни и се кикотела от сърце на жалките и нещастни твари, които създавала. Един ден в кралския дворец, в гората и в града се родили едновременно три деца – малка принцеса, която нарекли Оприка, дъщеря на горски дървари – Флоранка и син на среднозаможни търговци – Петря. Точно в този момент жабата имала запек, много се била надула и решила да напакости на малките ангелчета. Дарила на Оприка още много богатство и колкото богата я направила, дваж повече я погрознила. Флоранка пък направила още по-бедна, отколкото била, но за сметка на това ѝ дарила неземна красота. Красив направила и Петря, но колкото красота му дала, толкоз от ума му взела. Така Мирча наблюдавала трите нещастни същества, докато растели и се заливала от смях.

   Минали се петнадесет години, принцеса Оприка тънела в разкош, но била толкоз грозна, че кралят лично ослепил всичките слуги в двореца, за да не ѝ се присмиват, въпреки че гледката била по-скоро страшна, отколкото смешна. Тялото на принцесата било криво, космато и безформено като на прегазена от каруца сърничка, лицето ѝ било зеленикаво и слузесто като храчката на туберколозен старец. Очите ѝ гледали в две противоположни посоки и били толкова различни, колкото и огромните ѝ зъби, които едва се побирали в подобната на анус уста. Долната ѝ устна стигала до мястото, на което би трябвало да стоят гърдите, въпреки че нейните отдавна се влачели по земята. Но все пак в будещата ѝ погнуса снага имало и нещо хубаво – мазните ѝ и безцветни коси били толкова дълги, че скривали възлестите ѝ ръце и широките ѝ плещи.

   В това време пък Флоранка едва успявала да преживее. Баща ѝ цепел дърва от сутрин до вечер и с половината от припечелените парици купували сух хляб и клисаво царевично брашно за мамалига, а с останалите – пиене за майката. Но понякога тя така се напивала, че пребивала от бой мъжа си, Флоранка и малкия си син – Мариуш, който жабата направила слабоумен. Така на крехките плещи на доброто момиче лежали отруденият ѝ баща, вечно пияната ѝ майка и болното ѝ братче. На всичкото отгоре се грижели и за една трикрака котка, която един ден се наложило да изядат, защото майката изпила всички припечелени за деня пари и инак трябвало да си легнат гладни. Но въпреки тежкия си живот Флоранка била толкова красива, че озарявала цялата гора. Лицето ѝ било бяло и чисто като на мъртвец, косите ѝ били буйни и руси като копа сено, устните ѝ - нежни и сладки като слива, очите ѝ големи и ярки като череши, а пък гърдите ѝ се полюшвали от лекия ветрец като зрели дини. Тънката ѝ като кол снага била радост за очите на всички горски животни.

   Петря станал толкова красив, че ката ден пред дома му се редели моми, а и някои по-нежни момци, за да зърнат красивото му лице и се насладят на снажното му тяло. Но веднага щом си отворел устата и заговорел, всички надавали ужасени писъци и хуквали в панически бяг, потресени от глупостта му. Макар и да бил силен като граблива птица, красив като козле и надарен като бивол, левент Петря бил толкова глупав, че всяка оборна овца или езерна гъска би се почувствала умна в негово присъствие. Един ден злочестите му родители просто не издържали и напъдили глупавия си син от дома и му казали да хване из гората и да си търси щастието.

   Минавали се дните, а в дърварското семейство храната вече започнала съвсем да не достига. Жената на дърваря водела един път седмично слабоумния си син Мариуш при един стар болярин и му го отпущала за по една нощ срещу богато ядене и пиене, но когато боляринът починал, майката съвсем се натъжила и провела дълъг разговор с мъжа си. Тя му съобщила, че скоро храната няма да достига за тях двамата, пък камо ли и за децата им. Милозливата женица предложила на дърваря да заведе децата навътре в гората и да ги изостави, за да не умрат от глад пред очите им, а пък да не ги и подяждат. В гората можело да ги разкъсат вълци, но пък, ако извадели късмет, можело да ги срещне някой богат човек и да ги прибере под крилото си. Клетият дървар се съгласил с умната мисъл на жена си и още на другата заран ги завел много навътре в гората. Когато се отдалечили достатъчно, дърварят взел една дървена трупа и със сълзи на очи халосал Флоранка по главата и тя изпаднала в несвяст. Не се наложило да удря и Мариуш, защото той така или иначе не разбирал какво става. След това дърварят хукнал с всички сили към дома. Когато Флоранка се свестила и разбрала какво се е случило, тя прегърнала малкото си братче и горчиво заплакала.

   В това време Петря пристигнал пред кралския дворец, след като няколко дена се скитал из гората, въртейки се в кръг. Но щом се приближил, момъкът съзрял принцеса Оприка на един прозорец, изпищял като малко момиченце и хукнал обратно в гората. Но кралят, който го наблюдавал, се затичал и го догонил. Успокоил Петря и му казал да не се плаши от външния вид на дъщеря му, защото под провисналите си като гранясало тесто гърди, принцесата криела златно сърце. Кралят забелязал колко глупав и неадекватен е левентът и решил да му пробута сухата си щерка, като преди това го използва. Казал на момъка, че ако избави кралството от горската напаст - Горана, моментално щял да му даде дъщеря си за жена. Зарад пословичната си глупост, Петря склонил веднага.

   Горана била същинско бедствие: с коси като клечки, с очи, бликащи пламъци и зъби като гробище – почти толкова големи, криви и жълти, колкото тези на принцесата. При всяка пълна месечина трябвало да се дарява на Горана по една девица, чиято кръв горската злосторница излоквала до последната капка и чрез нея поддържала своята мощ. Ако ѝ се откажело, Горана се разлютявала жестоко, стъпквала с огромните си и мазолести нозе посевите, изяждала домашните животни, след което повръщала карантиите им върху родилките, плашейки ги до смърт. Но най-страшно ставало, когато започнела да се дръгне между ногите с каквото намери. Ако това бил клон, отрупан с цвят и плодове, в мигом изсъхвал, цветовете увяхвали, а плодовете червясвали. Ако ли пък била овчарска тояга, тя се хвърляла връз добрите деца и ги пребивала до смърт, ако обаче бил жив човек, той озверявал и разкъсвал със зъби собственото си семейство, след което се хвърлял в първия срещнат кладенец.

   Още същата нощ изгрял пълен месец и Горана долетяла с вой, за да вземе своята кръвна дан. Кралят не се тревожел за своята щерка, защото тя била толкова грозна, че дори и Горана не би я пожелала. Изведнъж юнак Петря изскочил иззад един храст, сграбчил Горана и я забил в земята. Горската напаст много се ядосала, изскочила от земята и се опитала да натроши костите на Петря с огромните си длани, но преди още да е замахнала, Петря я прихванал изотзад и я напънал с все сили. Обезчестената Горана не издържала и се пръснала. Още на другия ден Оприка и Петря вдигнали тежка сватба. Булката била покрита с плътен воал от главата до петите, за да не плаши гостите и да не я кацат мухи. Вечерта младоженците, без още да са се навечеряли, скочили в леглото, за да създадат свой наследник. Петря нахлупил една каца върху главата на щастливата младоженка и я обладал.

   Няколко дена Флоранка и Мариуш се скитали из гората, гладни и премръзнали, докато не ги сполетяла нова беда – нападнала ги глутница изгладнели вълци. Макар и безкрайно много да обичала своето братче, Флоранка била практично момиче – тя решила, че за Мариуш няма бъдеще, та той дори забравял да преглъща слюнките си и ги оставял да си текат на воля по мазното му телце. Пъргавелката грабнала малкото си братче и го хвърлила на вълците, спасявайки собствената си красива снага. Кръвожадните животни не чакали втора покана и веднага разкъсали плячката, която дори не се съпротивлявала. Оплискана в кръвта на собственото си братче, от което не останали дори костите, Флоранка продължила разплакана пътя си. Късно вечерта момичето пристигнало пред двореца. Посрещнали го Оприка и Петря. Принцесата попитала Флоранка от къде иде и защо изглежда толкова ужасно, а Петря не казал нищо, не защото не искал, а защото не знаел какво да каже. Разплакана, Флоранка разказала историята си, като добавила, че кръвта по нея е от малкото ѝ братче, което най-жертвоготовно се хвърлило самó в зяпнала паст на гладните вълци, за да спаси любимата си кака. Принцеса Оприка много се натъжила, като чула какво е преживяло горкото момиче и решила да го наеме за прислужница. Така Флоранка заживяла в кралския дворец и помагала на младото семейство, докато един ден разбрала, че се бе влюбила безумно в красивия като вакло агънце свой господар. Тя трудно приемала мисълта, че Петря продължавал да живее с най-грозното и жалко чудовище на тази земя и не обръщал никакво внимание на красавица като нея.

   Минало се известно време, а Оприка и Петря не можели да се сдобият с дете, въпреки че полагали много усилия. Изпратили Флоранка при Мирча, да им даде съвет. Мъдрата жаба казала, че трябва да се улови една сребърна рибка от езерото и с нея да се оноди принцесата. Но Мирча била много лукава и виждайки какво става, решила да се позабавлява, като изтормози горката Флоранка. Жабата накарала именно нея да улови с голи ръце рибката и да заплоди гоподарката си. Много страдала Флоранка, но трябвало да изпълни заповедта. Със собствените си ръце хванала сребърната рибка и онодила грозната си господарка, разбирайки, че детето, което ще се роди, ще сложи край на надеждите ѝ. И ето, че Оприка прихванала и след девет месеца родила син, който за всеобщо учудване бил по-красив от Петря и от Флоранка, взети заедно. Това страшно озлобило Флоранка и тя започнала да върши големи злини. Една нощ принцесата си легнала по-рано, защото я болял зъб и озлобената прислужница накарала Петря да убие краля и кралицата, убеждавайки го с две думи, че те излъчват отрицателна енергия и били изцяло виновни, че дъщеря им е толкова грозна. Без да се колебае, ядосаният принц нахлул в спалнята на краля и кралицата и с един замах им счупил вратовете. Сетне, “по заповед” на прислужницата, казал на жена си, че родителите ѝ умрели в съня си и той ги погребал в двора. Флоранка предварително била скрила мъртвите тела в мазето и в продължание на шест години хранела с тях Оприка, Петря и техния красив малък син, който се казвал Михай. Всяка вечер злорадата Флоранка сядала с тях на масата и наблюдавала възбудено как похапват супички, пастърма и кюфтенца от мъртвите крал и кралица. Даже понякога, във възбудата си, започвала да стене и да потропва по масата, разливайки мазните супички върху скъпия дървен материал. Но принцът и принцесата не ѝ се сърдели, мислейки си, че тя се радва на прекрасния им син.

   Един ден Флоранка съвсем изгубила търпение и решила най-после да се облажи с принца. Изчакала го да седне на трона и да започне да гледа в една точка и когато това станало, тя хванала една добре наточена коса и отишла в детската стая, където се намирали принцеса Оприка и Михай. Флоранка така се развъртяла, че от жалкото, грозно и съсухрено тяло на принцесата останали само ситни парченца, които полепнали по стените на прелестната, решена в готически стил детска стаичка. Всичко това се случило пред погледа на малкия Михай, който се раждал докато жабата се чешела на един грапав клон и тя била толкова доволна, че му дала всички блага – красота, ум, богатство, но пропуснала да го дари и с щастие. Злата прислужница захвърлила косата и се приближила към изпадналия в истерия шестгодишен Михай. Ревяща от удоволствие, тя изтръгнала с голи ръце сърчицето му и го нахапала с красивите си бели зъби. В този миг влязъл Петря и като видял мъртвия си син и превърналата се в украса за стена своя любима, той инстинктивно се насочил към Флоранка, за да я набие. Но красавицата му обяснила, че е убила жена му, за да не се мъчи повече в това грозно тяло, а пък сина му – за да не страда за майка си. Петря се възхитил от благородството и добротата на своята прислужница и я поискал за жена. Щастливата Флоранка веднага му се дала, той я награбил, метнал я върху детското креватче и я любил сред карантиите три дена и три нощи, докато миризмата ги върнала на земята. На четвъртият ден вдигнали сватба и Флоранка станала новата принцеса. Всички гости се радвали на най-красивото кралско семейство, с изключение на слугите от двореца, които били слепи. Още първата брачна нощ, младата принцеса изстъргала от стените на детската стаичка вмирисаните останки на предишната обитателка на дома, сложила ги в един казан, добавила детското сърчице и сготвила на мъжа си чудна супа с много подправки. Петря, който не знаел от какво е супата така лакомо я излапал, че даже част от нея се стекла по брадичката му, а отсреща стояла изпадналата му в екстаз съпруга и виела от удоволствие, възбудата ѝ била толкова силна, че подмокрената Флоранка едва не се пръснала.

   Още на другия ден, недоспалите си след бурната нощ младоженци отишли да видят родителите на булката. А те били по-жалки от всякога – стария дървар бил останал без ръце, а жена му, която го пребивала ежедневно, сипела ругатни наляво и надясно с прегракналия си от пиенето глас. Като ги видяла такива жалки, принцесата много се ядосала и, омерзена, хванала една дървена трупа и ги смляла от бой, след което изгорила из основи схлупената къщурка. Горките родители нямали дори време да се порадват, че милото им чедо е станало принцеса и издъхнали болни, нещастни и в страшни мъки. След това Флоранка предложила на мъжа си да отидат “да видят” и неговите родители. Петря си нямал собствено мнение и приел. Още щом пристигнали, петревите родители се хвърлили на врата му от радост, но и те нямали много време да се полюбуват на сина си. Петря решил, че ще направи особено добро впечатление на съпругата си, ако повтори нейните действия. Той грабнал един месингов чук и без никакъв коментар направил родителите си на пух и прах, след което с нечовешки вой откъртил една греда и изпотрошил цялата покъщнина. Накрая запалил останките от къщата и погледнал самодоволно съпругата си. Тя се учудила на тези му действия, но все пак се зарадвала, че най-после е свършил нещо, без да му се каже.  

   Минало се време и Флоранка научила, че ще има дете. Много се зарадвали съпрузите, без да знаят какво им готви съдбата. Флоранка родила, но не едно, а пет деца едновременно, като всяко едно от тях имало предсмъртната физиономия на всяка от жертвите на принцесата. Първом изскочило малкото ѝ братче, което се пулело и точело слюнка, веднага след него принцеса Оприка, детето ѝ, със застинала ужасена физиономия, сакатият баща на Флоранка и накрая беззъбата ѝ майка. Всичките деца били сухи и свързани едно с друго с дебела пъпна връв, като последното също се крепяло с пъпна връв към Флоранка. Децата виели зловещо и повтаряли с добре познатите за Флоранка гласове: “Ти си виновна”. Петря, който помогнал при израждането на изчадията, получил много тежка психическа травма и оттук насетне нямало да може да се грижи за себе си. Така Флоранка трябвало до сетния си час да се грижи не само за уродливите си деца, които не я оставяли дори за секунда и непрекъснато я натоварвали с трагедията, която били преживели, но и за слабоумния си мъж. Е, поне вече имала опит.

   И тъжната приказка щеше да свърши тук, ако една стара прислужница не бе казала на измъчената Флоранка, че за ужасната ѝ трагедия по всяка вероятност е виновна злорадата жаба Мирча. В тоз час Флоранка освирепяла и тръгнала да търси злата жаба, влачейки петте урода след себе си. Не се минало и час и принцесата се дотътрила до златната къщурка насред гората. Там заварила омразната жаба да клечи на еднокракия си престол и да злорадства. Флоранка креснала, че няма да остави някаква си изкуфяла, пъпчива и незадоволена грешка на природата да си играе със съдбите на невинните хора. Мирча само се усмихнала доволно и погалила по главицата бебето, което било най-близо до нея. В следващия миг, под ужасяващия звук на нестихващите вопли “ти си виновна”, Флоранка разкъсала лошата жаба със зъби. В миг магията се вдигнала и всички, които били ощетени от Мирча тялом и духом, добили съвършенство. Петте деца на Флоранка веднага се превърнали в камъни и тупнали на земята. Свободна и много щастлива тя се затичала към двореца, където я очаквал нейният любим. Обаче за беда на Флоранка, Петря бил поумнял и проумял всичко, което му била сторила. Той взел един тъп нож и я изкормил, след което, едва дишаща, я обесил на собствените ѝ черва. Накрая я окачил над дворцовата порта за назидание.

   На другия ден в двореца дошла красива жена на средна възраст, която си търсела работа като прислужница. Представила се като Василиса и разказала на овдовелия принц как е живяла в далечно царство, управлявано от зъл тиранин – Тимофей Велики, но успяла да избяга и минала през много загадъчна земя, където някакви жени в бели премени танцували около огън. Те я нагостили с някакво мляко, което нарекли “самодивско”. След като го изпила се замаяла и злите жени я пребили, ограбили и изгорили ръцете ѝ на огъня. До двореца стигнала с каруца, след като платила в натура на един стар селянин.

   Като чул тъжната ѝ история, принц Петря обикнал веднага странницата и ѝ поискал ръката. Казал на Василиса, че и той бил преживял много, а тя само поклатила глава и отвърнала: “Знам!”. Петря не обърнал внимание на последното, той дори и не преполагал, че самата Мирча се била вселила в чуждоземката. Но тя вече не можела да контролира човешките съдби.

   Още на другата заран Василиса и Петря се оженили под портата, на която висяла червясалата леш на мъртвата Флоранка и живели дълго и щастливо.

                                                                       КРАЙ