Неотдавна, поне доколкото съм чувал, в покрайнините на Бургас живели двама млади влюбени, които се наричали Мишо и Радина. Искам да знаете какво им се случило, за да внимавате и да не повтаряте тяхната грешка.

Мишо и Радина били сравнително щастливи – Радина работела в голяма международна фирма, а Мишо… не харчел много от парите ù. Вярно, двамата често се карали, но бързо се сдобрявали и лесно забравяли скандалите. Всеки от тях обаче имал нещо, което го притеснявало и не смеел да каже на другия.

Мишо бил страшно притеснен, че не дава на Радина това, което тя заслужава по отношение на… нали се сещате – леглото. Не че му имало нещо, бил си добре надарен и с приличен опит, но никога не успявал да задоволи приятелката си, колкото и да се стараел. Тя винаги казвала, че проблемът сигурно е в нея и че се е справил отлично, но след всеки полов акт самочувствието му падало все повече и повече. Радина била загубила желание да го правят, а малко след нея желание загубил и Мишо, но понеже никой не искал да си признае, опитите продължавали, потискайки и двамата.

Радина обаче не смятала това за толкова голям проблем и в известна степен била убедена, че вината наистина е в нея. Тя не можела напълно да се наслади на вечерните им занимания, но причината не била в действията на Мишо в леглото, а в действията му през останалото време. На Радина ù се струвало, че Мишо съвсем несъзнателно я пренебрегва и то не заради нещо важно, а заради една напитка – Кока-Кола. Толкова много пъти се било случвало той да е в лошо настроение, без значение какво прави тя, за да го ободри, докато не пие малко Кола. Тогава настроението му винаги се подобрявало. Мишо не можел да живее без кола – пиел сутрин, обед и вечер, а понякога дори ставал нощем, понеже гърлото му било пресъхнало, и пресушавал половин-един литър за няколко минути. Колкото и абсурдно да звучи, Радина била започнала да ревнува приятеля си от Кока-Кола и понякога дори само логото на компанията я изпълвало с гняв и злоба, но нямало как да каже на Мишо, понеже се страхувала, че би я зарязал, ако знае какво мисли за Колата. Той бил малко фанатичен в това отношение – веднъж, на един среднощен купон за рождения му ден, той се разгневил на едно приятелско семейство, понеже били заявили, че не харесват Кока-Кола. Мишо ги изгонил навън в дъждовната нощ, заедно с малката им дъщеричка, макар много добре да знаел, че те няма къде да отидат, понеже били пътували цял ден от Германия, само за да почетат празника му.

Така и двамата имали тези тайни притеснения и за нищо на света не биха допуснали другият да разбере за тях.

Една вечер, точно на 15 ноември – тяхната годишнина -  двамата стояли прегърнати в двора на огромната си къща и гледали нощното небе. Изведнъж небосводът бил клъцнат от тънка светла линия – падаща звезда.

- Виж! – развълнувана викнала Радина.  – Бързо, пожелай си нещо!

Мишо се замислил и веднага се сетил за неуспехите си, затова си казал наум: „Ако това с желанията работи, искам Радина да свърши следващия път, когато сме в леглото.”

- Пожелах си – казал той. – Ти пожела ли си нещо?

- Да.

- И какво си пожела?

- Не мога да ти кажа, защото няма да се изпълни – усмихнало се момичето. Тя наистина искала желанието ù да се сбъдне, понеже то било Мишо да я обича колкото Кока-Кола.

- Тогава и аз няма да ти кажа моето – казал Мишо и я пуснал от обятията си, за да надигне двулитровата бутилка Кола.

Радина въздъхнала и влязла в къщата, за да се оправя за сън. Мишо се прибрал малко след като си била легнала и тя предпочела да се прави на заспала, за да си спести час-час и половина злополучна любов. Мишо си легнал и не след дълго и двамата наистина спели.

Щом утрото разбудило Мишо, първата му мисъл била, че трябва да пийне малко кола. Гърлото му било страшно пресъхнало.

Когато се надигнал, в леглото до себе си видял една кутийка Кока-Кола – добре изстудена, както установил, когато я взел. След това я отворил и на няколко глътки я изпил, без да подозира, че това била преобразената през нощта Радина.

По този начин желанията и на двамата се сбъднали – Мишо обичал Радина колкото Кока-Кола, а Радина най-после… свършила.