3 мин за четене
Здравей отново, мило дневниче!
Тук съм, за да ти разкажа за Него. Въпреки че трудно бих могла да го опиша с думи. Аз съм влюбена. Много. И не мога да преценя дали преди не съм обичала както трябва, или просто сега това е нещо повече от любов. Защото го усещам повече от любов. Ще ме разбереш ли, ако ти кажа, че в мига, в който днес пусна ръката ми, за да се качвам в този автобус и да се отдалеча от него, светът посивя. После отново го докоснах, всичко беше цветно и красиво. Пуснах го - сиво и грозно. Точно като да включиш и изключиш ключа на лампата. Само когато го видя, и сърцето ми се побърква. Настъпва тахикардия, вегетативната нервна система се пука да изпраща импулси до бедното ми сърчице, а кръвта ми бясно тече по вените ми в опит да се докопа до него по-бързо, за да му достави нужния кислород, понеже то работи толкова усърдно... Знаеш, че се готвя да уча медицина, обичам точните науки, обичам нещата да са ясни и да имат логика... Мога да ти обясня как дишам, как се храня, как рас ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse