Мисъл в полет

Крещи любовта като ято изплашени птици. Лети през мечтите на отминалите дни. Пътуват нежност и свян, прегърнати от младежки блян.
И чудо! Вяра прозира и всичко долита в тръпнеща длан.
Лунна ласка - спътница в мечтите, за лека нощ шепти! Само чиста съвест иска прошка. И ако прошка ти даде, ти ще грееш от чистота. Запомни добре -
в живота никой не обича повече от своята дреха. И по - жива е нощта от всеки ден. Тихо нежни чувства раждат се в нощната прегръдка. Природата замлъква, цветята спят. Да бъда искам твоя нощ и нека се разлива топлината на твоя ден.
Не е безмълвна самотата. Самотника никога не е един. Плътта в огъня не се превръща във въглен. Живота не умира в живот, когато самотника възкръсва. Трудно е с наслада да умираш придружен от самота. На глътки да поемаш радостта като противоотрова на горчивият живот.
Вяра от сърцето си вземи! Божествен миг… Къде си, слънце, пита земята свита на кълбо. Никога не допускай пустиня в сърцето си. Една обич не облича одеждите на отчаянието. Ненаситна е малката обич, другата бързо изгаря. Скитам по нежният път на нашите чувства. Безоблачна радост да те следва в спомена на твоя сън.
Два ручея пътуват в пролетния ден. Ще се срещнем задъхани от спомени и радост, ще поплачем и тъгата ще пропътува всеки миг. Ще тръгнем бавно по течението на реката, където се разливат потоците на нашия живот.
Редуват се мрак и светлина, студ и топлина и има светлина за всички. Не допускай думи грозни или пък беда. Нека има на света радост и песни и една огромна светеща звезда.