Малко курортно градче на брега на Черно море
Влакът се носеше бавно на юг, извивайки се като змия между канарите. Последните три вагона бяха пълни с тийнейджъри от гимназията "Владимир Илич Ленин" от Велинград. Те отиваха на едноседмична ваканция на Черно море.
Отново тунел. Девойките запищяха истерично. Тъмнина - непрогледна. Минута. Две. Достатъчна за младите тигри, които и само това чакаха, за да бръкнат под полите на девойките и да погалят нежните им бели бедра. Или да откраднат някоя целувка. А може би шамар.
- Обичам те! - страстно прошепна Очиларкото в ъгъла и пусна ръката си надолу към полуголите млечнобели бедра.
Девойката до него беше самата Афродита, богинята на любовта. Очите й бяха кристално сини, също като цвета на теменужките. Тънките и вежди се извиваха закачително над гордото и чело. Устните й бяха тъмночервени, с пламъка на горящ рубин. Златните й къдрици се спускаха на вълни около нежно заоблените й рамене. Гърдите й - два екзотични хълма - бяха петото и шестото чудо ...