Младият Кольо и случката при минарето
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета.
Малко се знае обаче за живота на Кольо преди да стане четник. И все пак, част от миналото на знатния войвода се е запазило в легендите, предавани от поколение на поколение в западните селца, разположени в подножието на Пирин планина.
Една от тези легенди разказва за младия Кольо, който преди да стане хайдутин, бил известен строител - общ работник сред съселяните си...
*** *** ***
Една привечер през месец май, младият Кольо, заедно със Стойчо трийсетака довършвали покрива на минарето, което щяло да стане най-високото минаре в цяла Румелия. Да, ама Кольо по-рано бил обядвал двоен таратор с козе мляко, а и на строежа покрай работата бил пийнал доста водица. Така да се каже - приходило му се по малка нужда.
Минарето наистина било високо, от върха, където се намирал Кольо, се виждала даже обществената селска тоалетна, която между другото била в другия край на селото. А къщата на Кольо - в съседното село.
Минаре - високо, тоалетна - далеко, вкъщи - още по-далеко...
Видял Стойчо мъката в очите на Кольо, а по танца на бъдещия войвода върху кирпиченити керемиди не му било трудно да познае и нуждата на Кольо.
- Кольо, недей да се вайкаш. Виж сега какво ще направим. Оттук се вижда цялото село, ама от селото тука нас не ни виждат. Ти вземи се наведи от ръба, прицели се долу в шадраванчето и си излей мъката.
- Ей, златни ти уста, Стойчо, как не се сетих аз! Ама тука е покривът на минарето, не мога да се наведа да пикая, ще падна и ще се утрепам.
- Няма страшно, Кольо, няма страшно. Аз ще те хвана за крайчеца на елека, ще се наведеш спокойно и ще си свърши работата. Няма да се притесняваш, можеш да разчиташ на мене.
Очите на Кольо светнали радостно, свлякъл надолу потурите си, навел се през ръба от покрива на минарето, а Стойчо през това време го хванал за елека с едната ръка. С другата ръка Стойчо се хванал за прозорчето на минарето, след което Кольо се прицелил в шадраванчето долу и започнал да излива в него насъбралата му се мъка.
В същия миг обаче, ненадейно се появила една конска муха. Летяла, летяла... и кацнала на носа на наш Стойчо. Стойчо бил чувствителен и ненадейно кихнал, покривайки по навик лицето си с две ръце...
*** *** ***
Година по-късно, три от султанските невести си разправяли за живота им, преди султанът да ги припознае. Първата казала:
- Ама да знаете, аз много съм пътувала. И в Европа съм била. Там във Франция, да знаете, като се разхождах по улицата, всеки втори мъж ми правеше неприлично предложение... Казвам ви, във Франция са най-надарените и освободени мъже!
- А-а-а, това нищо не е! - казала втората султанска съпруга - Аз преди съм пътувала из Русия и да ви кажа, там никой за нищо не те пита. Както си се разхождаш по улицата, така ненадейно някой те придърпва в страничната уличка и като се почват едни... Франция, та Франция. Ти иди в Русия и виж тамошните казаци колко са разкрепостени! А и надарени!
- Е-е-е, вие нищо не сте видяли от живота, милички! - обадила се и третата. - Аз пък най-надарените и разкрепостени мъже съм виждала не къде да е, ами тук, в наш'то си султанство. Ей го на, миналата година при джамията с високото минаре ми се случи. Стоя си аз долу при шадраванчето и по едно време гледам, ама ей така от нищото - от покрива на минарето към мене лети един мъжага със смъкнати потури, държи к*ра си с една ръка и крещи с цяло гърло: "шъ тъ е*а в гъза-а-а-а-а-а"...
© Иван Давидов Todos los derechos reservados