Беше двадесет и втори февруари, вторник.
Как звучи само, а? Двадесет и втори, втори, вторник. Нищо хубаво да не очакваш от такъв ден.
Бях студент в Москва и трябваше да присъствам на един преглед на художествената самодейност на чуждестранните землячества в Московския Университет. Тогава на нашего брата определено не му провървя. Точно преди тях някакви африканци, почти голи, разхвърляха по сцената един динамичен танц и събраха очите на публиката. Сякаш че в залата замириса на адреналин. Танцът от топлата братска страна показваше как шаманът на племето коучва мъжете, преди да ги прати на лов за слонове.
И след това нашите сънародници излязоха да се представят с поетичен рецитал. Porca miseria! Никой не успя да се превключи от африканска вълна на лирична и хората взеха да се изнизват през изхода.
На няколко души ни стана чоглаво и решихме да оправим тая работа. Отидохме зад кулисите и когато неудачниците рециталаджии слязоха от сцената, на тяхно място се изтъпанихме ние. Конферансието я ...