Говорим си с Романтика по телефона. Хилиме се. Разказвам му как вчера съм се похвалила на Мая, че съм спечелила кастинга за главна мъжка роля в пиесата на нашето село Откровеново. Само при едно условие, трябва две седмици да не си бръсна мустаците. Аз даже реших да си засека катинарче, защото много ми отива. Няма да пиша по колко пъти се чувам с Мая, защото аз толкова и досаждам, че ще отидат четири-пет страници. Ще си стане цял роман.
Разказвам му за любимото ми радио. Опънала съм се и си пия кафето. Пъхнала съм си слушалките на устройството „свободни ръце", защото докато си говорим, ръкомахам. Като че ли той ме вижда, ама карай да върви! Малката се събужда и влиза при мен в хола. Още е сънита. Протягам към нея ръце и й казвам:
- Ела при мен! Ела да те гушна! Искаш ли да си легнеш до мен?
- На... мен ли... говориш?!
- Не, та какво ми казваше?
Гушвам малката. На вратата се звъни. Отварям. Мама. Кимам й да влиза и продължавам да говоря с Ицо. По едно време започвам да се хиля като луда, ...