Много тънки тея панели, бе
Днес мъжът ми взима заплата. Аз като една свестна жена седя и го чакам. Мечтая си да се прибере с две пълни торби, та да напълни хладилника, щото е празен. Минава десет. Няма какво да чакам, събличам се и лягам. Захвърлям дрехите си на дивана, а с тях и мечтите. Навличам неговата пижама напук, та дано се сети, че нощницата ми в началото не беше дантелена, а стана такава от много пране. Дано се сети да ми купи нова. Въртя се в леглото и се опитвам да заспя, за да не усетя кога ще се довлече на четири крака до леглото. В такива моменти ми иде да му вдигна такъв скандал, но не го правя, за да не доставям удоволствие на съседите. След толкова години брак ние не си говорим нормално, ние само се караме. А заради пусти съседи напоследък само мълчим. Защото не издържам Иванова като почне:
- Снощи пак ли се карахте? Ама и ти си една... Не му даваш една биричка да изпие с приятели.
Тя не знае, че той пие биричка като беалкохолно към ракийката. Или пък Георгиева от долн ...