Многото войни...
Многото войни…
Като кажем “война” първата ни мисъл е разрушения, убити, кръв, сълзи...И много други нещастия. Ала има войни на две противоположности, на независими от нас обстоятелства, смешни, абсурдни, от невежество, от самонадеяност и т.н….
Животът е прекрасен и трябва да се пази! Първата и най- страшна война, много пъти независима от нас е тая на пътя- по шосета или улици. Жертви биват и от невинните и от виновните. И от шофьорите и от пешеходците. Непредвидено. Действа със силата на вулкан или земетресение..При комарите, казват, сутрин като тръгват “на работа” се сбогуват, защото...може и да не се върнат вече...Трябва ли и при хората да има това правило?
Дори вкъщи пак може да се води война. Тя обикновено е със сила на много степени по Рихтер, но “разрушенията” са най- вече психологически, по- малко материални и физически. Това са войните между родителите. Обикновено в началото били влюбени, оженили се и...след известно време станали врагове. Страдат най- вече децата. Те са неделима собственост!
Между съседите, които нарушават спокойствието, хармонията и правата на хората, защото се обиждат и с думи и с дела, с повод или без, явни или споделени на ухо, просто като клюка!
Война на смешни обороти е тая между сходни градове, които не могат да си простят някои забележителности...Пловдив срещу София- кой град е по в центъра на България, дали Витоша е по- забележителна от тепетата,, къде е по- чисто и аристократично населението, а инъче и на двете места се употребява жаргон в изобилие...
Варна и Бургас- кой е по- морска столица, когато Бургас има цяла армия от родени там културни дейци- артисти, композитори, поети и др. А инъче морето си е еднакво черно и на двете места и морските им градини са почти еднакво хубави…
Русе и Стара Загора- и много да се желае, Дунавът не може да се “отклони” от пътя си, за да докара стила и културата от западните държави в Стара Загора. Но тя пък каква опера си има, както и история и забележителности, достойни за сравнение с не по- малкото такива в Русе.
Сливен и Ямбол- ех, тия сини камъни ги няма в Ямбол, а цигани- пак славата е на Сливен, както и миналото с много фабрики. Но според описанията на големия Чудомир, бил офицер в Ямбол за тая вражда между тия два града е за старата римска крепост Кабиле на чия територия е, също че в Ямбол копаели хума, Сливен ги наричал хумаджии и все за същата хума другите пък ги наричали шумаджии…За малкото книги в недовършеното тогава читалище в Ямбол, то не можело да се сравни дори със село Пордим...А всъщност добре си живеели- единият прочут с черното си вино, а другият с бялото...И, както в много градове, българите живеели в покрайнините-”Парцал махле”, “Долната махала” или “махалата на гаргите/ Каргона/, а в центъра- евреите и арменците!
Видин и Лом! Видин не може да прости, че в Лом е имало много първи неща- оперета, бирена фабрика, автоматична телефонна централа, най- красивите жени навремето, и ако не бяха създали от нищото Михайловград, сега Монтана, Видин още щеше да е окръг…А Лом намрази навеки Видин заради втория Дунав мост...Инъче и двата града имат комари колкото лястовици, и бол цигани, но в Лом махалите им са..пет!Габрово и Търново пък не могат да докажат кой град има по-чист български език...Нито от самочувстнието, че някога Търново е бил столица, нито от някогашната слава на Габрово с могото си фабрики... И едните и другите говорят “миеко” , но в Габрово и ъ-кат/ риекъта, водъта/
Безполезна е вече войната на провинциалисти срещу софиянци, защото в днешно време, когато вече няма жителство, който завърши висше образование почти винаги става софиянец. Остана да се отбелязва, че “София е пълна с “я-кащи” от източна България/морието, дитието/ и “че-кащи и я-кащи” от северозападна! /я че одим- аз ще ходя /Ала по празници всички те си отиват по родните места, да се “заредят” и с “благини” от домашното производство и от уюта на спокойствието, спомените, любовта на близките и децата им да видят на живо флората и фауната, която познават от учебниците.
Малко обидна е войната на млади срещу стари/пенсионери/. Пенсионерите- тая почти изчезваща форма на населението отдавна тежи на джоба на работещите млади. Като стане дума и за най- малко повишение на мизерните левове, които получават, се чуват реплики, забравяйки, че това са нашите майки и бащи, дядо и баба! А пречат и като “пълзят” в градския транспорт по всяко време и просто пречат..Без да се замислят, че може да отиват в поликлилика или да гледат правнуче...
Ако говорим за фатални битки, трябва да споменем многото за една малка България партии!
От трибуната се нападат, обиждат, мерят възгледи и недостатъци, а в кулоарите пият заедно кафето, говорят като приятели, а оскърбеният, обезвереният и пренебрегнат е само т.н. електорат, благодарение на който те се развъдиха като гъби след дъжд! Тая война изглежда най- пасивна, без жертви, но срива всичко постигнато до сега, вместо да се надгражда. убива надеждата в бъдещето! А колко лесно е дадем част от себе си, целта да не са само министерските кресла, за да осъществим мечтата си да станем Швейцария по начина живот и благополучие!
Като цяло народът е от русофили и русофоби и тук- там евроатлантици. На всички “брадъри” се подчиняваме и ги слушаме, а къде са българите? Ония единните, славещи Родината ни по света от всички сфери, защитавайки правата й преди тези на другите, миролюбивите, работливите!
Те са...просто някъде в чужбина! Излязоха още щом се отвориха портите ни и продължават…
А да призная, “войните” между градовете и тези между софиянци и провинциалисти са в някогашно време…
Ако някои знае за още “войни” между селища или други, може да ми пише, ще редактирам…
30.07.2022
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво, Светле, много ми хареса позицията ти да вземаш най- положителното от всяка ситуация! Аз съм същата, само, че страдам ако не се случи...
-
Честита рожденичка, Иржи, много да те радва! 🍀
Прочетох и обмислях, какво да ти кажа по темата. Разбира се, че съперничеството често се изражда във войни и конфликти. Мен лично те ме натъжават, опитвам се, поне докато споделям откровенията си, да ги избягвам. Жадувам да взема най-положителното от всяка ситуация, и се изпробвам да не се измъчвам, когато това не се случи. Поздрав!☺ -
Благодаря, Наде. Приятно е, когато се обсъжда нещо и всеки има позиция, въпреки и виртуално да го правим....Обичам да чета коментарите ви!
-
Добре си го казала, Иржи. Ни да добавиш, ни да отнемеш и горчиии...
-
Извинявай, Ивита, говоря лаконично, защото снощи нямах и един час сън. Обикновено това става при пълнолуние, а тоя път не зная има ли го, но какво ли не опитах- ядох няколко пъти, правих душ, броих овце- нищо не помогна! А днес имах и гости и после като взех да отговарям на коментиралите ме, взех да заспивам с ръце на клавиатюрата..Сега пих кафе, за да довърша още нещо, може и да ти отговоря на предизвикателството, но няма да е качествено...Не ми тече мисълта вече така гладко. При възможност- друг път.
-
Нищо не е по- дълго от разложението в блатото, Иржи.
-
Дълга тема, Ивита,...
-
На нас вечно нещо не ни достига. Вечно завиждаме на паницата на комшията. Пробита да е- завиждаме. Вечно се съмняваме, докато не напълнят джоба ни. Затова няма да сме народ.
А можем, повярвайте, можем!
Мечката заиграе ли в комшията и при нас ще дойде... Не забравяйте.
Светиите ни се обръщат в гробовете си. И Апостола го кичат над бюрата си хора, за които най- важното е да удовлетворят нуждата на джобовете си. В тия ли хора да вярвам?! В тия?! Презирам ги като най- долни предатели!
Предатели на българското! -
Дано...
-
С кипене, до точката на замръзване. То вече започна, Иржи!😉
-
Благодаря, Иване, сигурна съм, че има още примери за войни, но за пръв път не оставих разказа ми да "отлежи" известно време, за да се сещам и притурям още и още...Надявах се вие да го направите, но явно темата е изненадваща...
И сега, Жени, внукът ми каза, че тия заключения са в минало "отдавна свършено време", но и аз съм го отбелязала ..Това го написах малко за забавление и ако забелязахте, особено съм се постарала за моя роден град Лом, бях свидетел , когато се играеше футбол или в Лом, или във Видин, с колко счупени глави си отиваха противниците.. Не толкова от футболната страст....
Права си Ивита, трябва да сме много българи! Да ходим в чужбина, но да се връщаме и да донасяме най- хубавото, което сме видели там...Тая Швейцария е хипотетична мечта, но защо не? Със закони, за които си абсолютно права...Само как да намерим правилните хора!?..И аз ти благодаря. -
Всичко това е България. Мисля, че от натякването колко сме разделени, нищо добро няма да излезе.
Швейцария няма да станем. Не е бил и никога няма да бъде планът на великите сили за нас за нещо подобно.
Крайно време е всички да станем най-вече българофили.
Имаме добри закони, колкото и абсурдно да звучи... Като вода в бряг сме. Сега трябва да намерим и правилните хора, които ще ни принудят да ги спазваме. За да не продължим да живеем в оня виц- дали е „за кон” или „ за лъв”...Безкористното прилагане на Законите трябва да е над всичко. Това е.
Благодаря ти, Иржи. -
Поднесено по много интересен начин, Иржи : ) Да не забравяме, че хората правят въпросните градове, те не са само географско, а и чисто административно-икономическо понятие и в този смисъл войните от този вид са абсолютно безсмислени и се надявам да дойде време, когато тази тема да предизвиква само усмивки
-
Ирина, казала си всичко! Благодаря за споделеното! Поздравления!
-
А аз се радвам на присъствието ти, Мини, защото нали знаеш, дори кокошката- едно яйце снесе и иска всички да знаят...Така и ние, пишем, уж за себе си, но като има кой да го прочете и ни става едно хубаво!...Благодаря ти!
-
Иржи, винаги намирам нещо, което не съм знаяла, ето и сега, колко точно си описала войните между градовете, добре, че те има и пишеш, за да ни радваш! Поздравявам те!
-
Много още войни могат да се водят, Петре, във всяка сфера, дори с природата, но вече с полза от тях...Например разбиване на градоносните облаци, за да не правят поразии...А това да промениш пола на човека, не е ли също война, само дали е в полза или вреда? И т.н.
Радвам ти се, Пепи. След предишния, страшния, този е за малко разтоварване... -
Вчера беше Рожден Ден на дъщеря ми и не отварях сайта, а и знам че при мен интересът към публикациите ми се "отваря" бавно,и ето ме сега с отговорите.
Пиша, когато ми се пише и не е нито само за мен, нито само за вас...Но друго е като видиш интерес, затова много ви се радвам.
Танче, не искам да се сравнявам с теб, защото все ми се вижда, че темите ми не са така интересни като твоите...Но пък се старая, де! Защото около мен вече не ври живия живот, та измъкна някой спомен...
Така е, Таня/Мезева/, около нас, та дори и вътре в нас бушуват разни битки, много от тях фатални...А като казах "вътре в нас" имам впредвид как ни атакуват разни злодеи като ковид, ебола, маймунски болести, та даже и обикновен грип- пак воюваме, а понякога не можем да се спасим...
А тези битки, за които говориш,Силве, са напълно зависими от нас- дали ще им повярваме, дали ще ги подкрепим, дали сами ще се унищожим чрез несполучливия избор.... -
Интересно и забавно поднесено!
-
Иржи, интересно поднесено за градовете, нооо .изби рибата с кулоарите, малка Българя а с толкова партии .И от трибуната... А в кафето....ти вече си го казала
-
Много интересни неща научих, Иржи. Колкото до същинската война, предпочитам да гледам филм на ужасите. Аман от болни умове. Няма ли кой да ги изрине с голямата лопата и да се свърши?
-
Боже, в колко много войни се вкарваме постоянно, а колко малко ни трябва, просто да се смирим!
-
Иржи, истини казваш! Замислих се...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
