Допирът е твърде незначителен.

Нямам нужда от това. Възбудата ще мине - и после какво?

Трябват ми думи. Много думи, хиляди. И да ме лъжеш - все едно, пак ще слушам. Ще слушам и ще вярвам, и ще гледам в теб с влажен поглед.

Трябват ми спомени, много спомени, общи. Ти, разбира се, ще ги поукрасиш, ще ги умножиш, ще ги превърнеш в легенди за любовта. Ще слушам и ще вярвам, и ще гледам в теб с влажен поглед.

Трябват ми стихове, много стихове - твои, за мен. Онези, без заглавия, които беше писал някога за мен. И да си ги рецитирал на друга - все едно, пак ще слушам. Нали някога писани са били за мен, ще вярвам. Ще слушам и ще вярвам, и ще гледам в теб. С влажен поглед.

И чак тогава, когато излъжеш ме съвсем, допирът ще има смисъл; многозначителен.