В началото бе ISQ. Тогава за пръв път навлязох в интригуващите и тайни дебри на интернет пространството и чат-а. А бе, голям маймунджилък било това да си пишеш с някой на хиляди километри, виртуални приятели да имаш. А и с едни човечета си изразяваш настроенията. По-късно в интернет развитието ми някой ме светна, че се наричали емотикони. И нищо, че днес ми е криво и че не си ми особено лицеприятен, просто си избирам човече и винаги съм най-яката и позитивна мацка в уеб пространството, разбираш ли.
После всички се преселиха в скайп. И аз не разбрах защо, ама гребенът на вълната изисква да си модерен. Не ми допадна, че може и да ме виждаш, и гласа ти да чувам… ами сега не е най-удобният момент, щото, разбираш ли, в момента съм с ролки на главата и по халат…
Някога, когато бяхме хлапета, вечер се събирахме на стълбите в детската градина и небрежно люпехме семки, нямаше значение с какво си облечен…Важното бе да си от лидерите. Лидерите тогава бяха забавните.
Днес пак си люпя семки вечер, ...