Шепот.
- Здравей!
- Какво си ти?
- Как какво? Аз съм твоето бъдеще!
- Какво искаш от мен?
- Щастлива ли си?
- Понякога...
- Защо понякога?
- Не харесвам хората...
- Какво лошо са ти сторили?
- Много неща... и още ще ме нараняват... ти си моето бъдеще, ти трябва да знаеш по-добре.
- Обичаш ли?
- Ооо, да!
- Кого?
- Един прекрасен човек.
- Значи все пак не мразиш всички.
- Остави ме на мира!
- Не искаш ли да надникнеш в бъдещето?
- Страх ме е.
- Разбирам те.
- Благодаря.
- Странна личност си ти.
- Това го зная.
- Търсиш ли си нови приятели?
- Спри да ми задаваш въпроси!
- Защо?! Ти обичаш да говориш за себе си.
- В бъдещето ли е така?
- Знаеш, че винаги е било така.
- За какво искаш да си говорим тогава?
- За миналото.
- Красиво е!
- Зная. Почакай да видиш бъдещето си.
- Не ми казвай!... Не искам да знам.
- Не мислиш ли, че ще ти е по-лесно, ако знаеш какво предстои да ти се случи?
- Да, но няма да е толкова интересно.
- Знаех, че така ще отговориш.
- Ако ми кажеш, магията ще се изгуби.
- Не трябваше да започвам този разговор с теб.
- Защо не?
- Силна си. Трябва да тръгвам. В момента пренаписваме бъдещето ти.
- Красиво си!!!
- Ти ме направи да изглеждам така...
- Ще те видя ли отново???
Стаята заглъхна.
© Деси Todos los derechos reservados