Един ден аз ще остана сама.
Но дотогава ти ще си убил всичко вътре в мен. С мълчанието си. С нещата, които вместо да обичаш в мен, се превърнаха в досада... Много ноти. Те, които докосват сърцето...
Явно то няма нужда от песни. Моите песни. Превърнали се в оттегчение...
И един ден, когато остана сама, отключила и последната окова, знам моите много ноти, ще бъдат най-красивата песен за някого... Който ще я пее с мен... винаги щом може.. В прекрасните утрини, тихите дни и безкрайните вечери... И няма да се оттегчи...
А този Някой, можеше да си Ти...
29.12.2018г
Из "писма до моето Раче"