Молдовецът друсаше LSD, гъби и много коз. Представляваше малък, малък човек - на границата на момче - какъвто никога не съм си представяла, че ще се окаже да бъде. От онези хора, за които много си слушал, преди да споделите действителността очи в очи. Впечатли с топла и ярка аура, която някак успяваше да съдържа в малкото си тяло. Мисля точно поради тази несъразмерност, не успяваше да я скрие.
Коса до раменете. Права. Черна. Винаги скриваше ъгъл от лицето му... Очи. Черни. Някак, имаше нещо много чисто и светло в черното, което тялото му произвеждаше. Бе наситено до блясък. Най-топлата усмивка, която напълно непознат човек е възможно да притежава. Не мога точно да я визуализирам, но помня добре усещането, което правеше. Нещо в цялостния му образ навяваше у мен представата за премръзнало, изплашено и едновременно щастливо животинче.
Козът беше ежедневие. Гъбите бяха недостатъчно изследвана от него материя, но той провеждаше своите опити... LSD беше специален случай. Просто само по себе си. Казваше, че е най-изключителното вещество, открито някога и завинаги. Препоръчваше го горещо. В резултат на любимото си вещество, Молдовецът беше придобил доста интересно лично свойство - много особена романтична налудничивост. Тя го обитаваше и понякога витаеше във въздуха около него. Това беше приятно и удивляваше.
Харесваше да чете класическа литература. Мисля, че това го характеризираше. Пишеше стихове… Тези, които чух да рецитира, бяха въздействащи, тъжно красиви и леко смахнати. Все пак личеше Таланта. Даже на руски, когато не разбирах напълно, поезията му звучеше дори може би още по-красива.
Научих името му преди да се запознаем. Тогава ми се стори така неподходящо за един Молдовец. Викаха му също Малък. Който псевдоним оправдаваше извън себе си. И на пръв поглед... Но неговото име най му отива и го разказва в дума…
Казваше се Женя. Значи мил.
© Сияна Todos los derechos reservados