В дължината на светлинната отдалеченост се губят хиляди малки, зелено-звездни планети. Ширнали в безбрежността си гори, смели просветления на морета, понесли в малкото си обаяние – голямото съприкосновение с всемира и мисълта. На слабите си плещи понесли философското раздвоение на микроживота и макро-съзнанието си. Нов митичен Голиат, в краткия звезден миг – потърсил своето. Нещо древно и почти забравено сред шума на компютрите...
*
На един астероид, незнайно от каква космическа катастрофа се бе заселила една мислеща машина. Робот, който все още в разума си съхраняваше логиката на правилното мислене, наследено от хората. Онова насочено, целенасочено, смислено-правилно преобразуване на информацията, предназначено да избира най-рационалното решение от всички оптимално възможни.
И защото бе машина, никога не се случваше да мисли за себе си. Просто в програмата му не фигурираше форма за себе си. Неговото съзнание, ако той имаше такова, очертаваше само някои параметри като големина, напреже ...