О, Велики Боже, който си на небето и на земята! Спасителю на всяка твар. Чуй молбата на твоя покорен слуга - Морският дракон! "Разбушувай, развълнувай морските вълни! Нека тая дървена бутилка се гърчи в прегръдките на пенливия ти гняв! И ти, малка вещице, ще стоиш затворена вътре! Нека твоята снага се прегъва от болка! Нека меденото ти гласче спре да ласкае! Свършено е вече с теб! Укротен е най-сетне неуморния ти дъх! Чаровните ти очички ще спрат да излъчват магията, с която пленяваше! Ти, която държиш ключа на най-висшата степен на човешкото величие, помрачи ума на Цезар и той се превърна в деспот. Макар че не беше роден да бъде такъв. Затова трябваше да умре. И Брут го уби чрез твоята ръка. Помниш ли, как чрез хитрост влезе под кожата на Цезар и се всели в цялото му тяло. О, ти го обсебваше с ласки. Ръцете ти нежно го галеха и острите ти нокти се забиваха в здравия му дух. Величаеше го, когато преуспяваше в своето начинание. Стоеше плътно до силното му рамо и не му даваше да си отдъхне. И сега, той е мъртъв и ти тържествуваш... Но твоите набези не спряха до тук. Тъй като притежаваше най-мощното оръжие - красотата, ти продължи да пленяваш умовете на хиляди велики хора. Заради теб кардиналите се превръщаха в безскрупулни лихвари, а лакеите - в мерзавци. А сега се радваш на тяхното падение. Не, най-сетне дойде и твоят ред! Духът ти ще стои затворен в бутилката и аз - Морският дракон, ще я стисна между зъбите си, и ще я отнеса при Всевишния, за да те излекува завинаги! Малка блуднице, развратна ласкателко..."