„Една нощ душата на виното пееше в бутилките."
Шарл Бодлер
Откакто Ел си замина апетитът ми се подобри. Непрекъснато търся нещо за ядене. Хладилникът е пълен с всевъзможни кулинарни великолепия; проверявам редовно неговото съдържание и допълвам от магазина, защото никак не обичам, когато потърся нещо, да го няма. Ям често и по много; обикновено правя това в къщи, защото не ми се ходи вече никъде. Някога с Ел си позволявахме гала вечери, музикални вечери, пикници, поетични разходки, празници за двама, но вече не е необходимо. Вече си празнувам сам. Оказа се, че е възможно да се живее и без тези неща; отначало ми липсваха и се прибавяха към липсата на Ел, но вече не ми липсват. Компенсирам по подходящ начин. Самотният уют си има свое очарование.
Сядам и ям. Аз много обичам да ям. Вече не е необходимо да ходя където и да било, освен до магазина за покупки. Какво работя ли? Ами нищо. Изпращат ми хонорари от разни издателства, на които някога сътрудничех: доставях им сапунени сценарии, халт ...