момчето със сините очи
Ти беше там, тогава, на онази спирка. Беше толкова красив. Беше толкова щастлив и това щастие личеше в очите ти. Те бяха толкова сини, като небето в ясен летен ден. Блестяха толкова силно, че и слънцето не би могло да ги заслепи. Очи, за каквито всеки би мечтал. Но някъде надълбоко в тях се виждаше една тъга. Не знам от какво е. Личеше, че зад тази маска на щастливец се криеше един много тъжен и безкрайно наранен човек. Ти ме погледна и се усмихна. Трамваят тръгна и аз повече не видях момчето със сините очи...
© Изабела Асенова Todos los derechos reservados